3D принтираната храна се трансформира от нишова технология до перспективна индустрия

3D принтерите отдавна са надхвърлили рамките на производството на пластмасови части. Все по-често те се използват и за храни: вместо пластмасови нишки, машините екструдират меки съставки като шоколад, сирене или растителни алтернативи на месо през дюза, изграждайки продукта слой по слой. Желаната форма първо трябва да бъде проектирана на компютър, пише Euronews.

Няколко компании за 3D принтиране на храни вече са установени на пазара, включително украинско-българската компания Chocola3D, испанският доставчик Natural Machines и германската Print2Taste.

Досега технологията се използва главно в нишови приложения, от сладкарници до болници.

Chocola3D твърди, че клиентите вече използват устройството в Украйна, България, Германия и Естония. Потребителите пълнят спринцовки за многократна употреба с пасти като шоколад, сирене, месо, зеленчуци или грахов протеин. Като цяло системата работи с повече от 26 различни материала.

За разлика от устройствата, които използват затворени капсулни системи, Chocola3D не обвързва потребителите с конкретни пълнители. Потребителите обаче трябва сами да определят подходящите настройки за печат. В зависимост от производителя, принтерите за храна могат да струват от няколкостотин до няколко хиляди евро.

Формата на храната е проектирана дигитално

Технологът по храните Марио Йекле от университета в Хохенхайм изследва технологията независимо от отделните производители. Стъпките са познати от всяка кухня, обяснява той в интервю за Euronews.

„Първо произвеждаме например фина паста. След това тази паста се оформя, което е точно това, което правите у дома с торбичка за сладкарски изделия, когато приготвяте сладкиши. След това всичко се нагрява, точно както правите във фурна или тиган“.

Новото тук преди всичко е дигиталната подготовка.

„Обединяване на всичко и най-вече дигиталния дизайн“, изтъква Йекле. Формата на крайния продукт първо трябва да бъде създадена дигитално.

Сладкарите вече използват технологията, за да правят марципанови фигурки за сватбени торти. Според Йекле потенциалът ѝ се крие преди всичко в персонализирани продукти или малки производствени серии до около 200 артикула. ​​По-голямото предизвикателство идва след печатането: материалът трябва да се отложи в течна форма, но след това да стане достатъчно твърд, за да се яде с нож и вилица. Това може да се постигне чрез нагряване във фурна или в загрята камера.

Отпечатването на растителна пържола у дома може да отнеме само 15 минути

Йекле описва и как би могло да изглежда използването на принтер за храна в ежедневието. Някой, който иска да отпечата алтернатива на растителна пържола, просто би изпратил дизайна до принтера, като процесът отнема между пет и петнадесет минути. Цифровите шаблони могат да бъдат получени „или от бази данни, или от приложение, или от спецификациите на касетата“.

За Йекле ключовото предимство се крие в прецизния контрол на съставките чрез един вид модулна система от градивни елементи. Алтернатива на печатаното месо може например да има значително по-високо съдържание на фибри „от конвенционалното месо, което изобщо не съдържа диетични фибри“.

Той смята, че широкото използване в домакинствата е все още на поне пет до десет години разстояние и в момента няма верига на доставки на опаковки за пълнене.

Йекле също така смята, че е важно да се използват суровини, които изискват възможно най-малко обработка. Неговият екип работи например със странични продукти от хранително-вкусовата и селскостопанската промишленост - остатъчни потоци, които се генерират като част от конвенционалното производство - и използва 3D печат, за да ги превърне в нови храни.

Колкото по-малко суровина трябва да се обработва предварително, толкова по-малко енергия е необходима - полза, както за околната среда, така и за бюджета на потребителите, изтъква Йекле.

Колко напреднала е технологията?

Йекле подчертава, че 3D-принтираната храна не е предназначена да замени конвенционалното производство на храни. „Нямаме визия да заменим половината от производството на храни с това в бъдеще. Това е утопия – и при това погрешна“, изтъква той.

Йекле смята технологията за особено полезна за хора, които нямат време да готвят, и за групи със специфични хранителни нужди, като например пациенти в болници или обитатели на домове за възрастни хора.

Друго предимство е потенциалът за намаляване на хранителните отпадъци, тъй като порциите биха могли да бъдат съобразени по-точно с индивидуалните нужди. Алтернатива на сьомга на растителна основа, направена с помощта на 3D принтер, вече се предлага в голяма верига супермаркети.

Въпреки това, ще мине известно време преди принтерите за храна да влязат широко в домовете. Както и при 3D-принтираните къщи, технологията вече е приложима за специфични сфери, но все ѝ предстои дълъг път, преди да стане част от ежедневието.