Германия вече не иска партньорство, а защита от по-евтините и все по-добри китайски конкуренти

В продължение на две десетилетия Германия и Китай бяха съвършената икономическа двойка, като и двете страни се възползваха значително от бурния растеж на световната търговия – Германия доставяше машините, от които Китай се нуждаеше, за да произвежда потребителски стоки за останалия свят, пише Wall Street Journal.

Сега Китай вече няма нужда от Германия, а Германия иска раздяла.

За първи път от десетилетия германските бизнесмени и политици поставят под съмнение неограничената свободна търговия, която превърна страната в промишлена сила. Нейните производители искат защита от по-евтините, по-бързи и все по-добри китайски конкуренти.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналия месец, че Берлин ще защити местните производители на стомана от китайските конкуренти. Неговото правителство затегна забраната за китайски компоненти в мрежите за мобилни данни и даде сигнал, че подкрепя клаузите „купувайте европейски продукти“ за обществените поръчки.

На първото си заседание през ноември новосъздаденият Национален съвет за сигурност на Мерц разгледа стратегическите рискове от доминацията на Китай в производството на редица важни полезни изкопаеми. В момента се работи по мерки за диверсификация, съобщава германски официален представител.

Отдалечаването на Германия от Китай се подготвя от известно време. Подкрепени от ниските производствени разходи, слабия юан и държавните субсидии, китайските производители все повече заемат лидерски позиции в сектори, в които доскоро доминираха германските компании, не само в Китай, а и на други пазари, включително в Европа.

Но моментът, в който това се случва, е тясно свързан с президента Доналд Тръмп. Икономисти и бизнес ръководители твърдят, че вълна от евтини китайски стоки – от химикали до автомобилни части, започва да залива Европа тази година, след като преодолява новата митническа стена на САЩ.

В резултат на това страната, която преди време беше защитник на икономическия либерализъм, сама започва да възприема идеята за мита, регулаторни бариери и други протекционистични мерки, които германските политици и бизнес ръководители от дълги години критикуваха като неправилни или по-лошото - „френски“.

„Германия започва да се променя и да осъзнава дисбалансите, които засягат и нея“, заяви френският президент Еманюел Макрон пред френския ежедневник Les Echos след посещението си в Китай. „Китай удря в сърцето на европейския промишлен и иновационен модел“, допълни той.

Отслабването на най-влиятелния глас в Европа за свободна търговия показва, че световната икономика се фрагментира в условията на конкуренция между великите сили САЩ и Китай и че съществува съпротива срещу глобализацията, водена от набиращите популярност популистки сили на Запад.

Завоят в политиката на Германия все още не е достигнал всички сектори на икономиката и управлението. Колкото по-голяма е експозицията на дадена компания към Китай, толкова по-трудно е за нея да промени курса си. Някои производители на автомобили и химикали все още инвестират значителни средства в страната. Германските политици също наблюдават с тревога как съюзниците им се лутат между конфронтация и умиротворяване на Китай.

Но посоката на движение става ясна, като започва от бизнеса, разпространява се сред влиятелните лоби организации в страната и напоследък към правителството.

Федерацията на германските индустрии даде началото на тази тенденция през 2019 г., като в доклад се отказа от дружелюбната си позиция към Китай и определи страната като „системен конкурент“. Тази година федерацията на производителите на машини VDMA – ориентирани към B2B (бизнес към бизнес - бел.ред.) износ компании, които формират гръбнака на германската икономика, обвини Китай в нелоялна конкуренция. Тя призова за антидъмпингови мерки и санкции срещу китайски износители, които не спазват европейското законодателство.

„Привърженици сме на свободната търговия, но не можем повече да търпим нелоялните търговски политики“, заяви Оливер Рихтберг, ръководител на отдела за външна търговия във VDMA. „Ако Китай не играе честно, ние трябва да го накараме“, допълни той.

Правителството, в допълнение към новата стратегия за икономическа сигурност, която планира да публикува през следващата година, работи по проекти, които се занимават с нарастващите икономически, технологични и политически рискове в отношенията с Китай“, заяви германски официален представител, запознат с преговорите.

Германският външен министър Йохан Вадефул заяви при първото си посещение в Китай този месец, че европейските компаии се нуждаят от по-добър достъп до китайския пазар и до ресурсите, които страната произвежда.

Преходът на Китай от купувач към производител на инвестиционни стоки беше светкавичен... Между 2019 и 2024 г. Германия загуби водещата си позиция на световния пазар в областта на оборудването и машините за производство на електроенергия в полза на Китай, сочат данни в предстоящ доклад на мозъчния тръст Rhodium.

Водещата позиция на Германия в областта на химикалите и превозните средства вече е минимална, а на пазара за електрооборудване страната изостава значително от Китай. Тази година Германия за първи път внася повече капиталови стоки от Китай, отколкото изнася за страната.

Тенденцията се ускорява – през второто тримесечие на 2025 г. вносът на ръчни скоростни кутии от Китай се е увеличил почти три пъти, сочат дани на Германския икономически институт. Делът на германските автомобилни производители на китайския пазар е намалял от 50% до една трета за две години.

Общият износ на Германия за Китай е спаднал с една четвърт от 2019 г. насам, а вносът рязко се е увеличил. Търговският дефицит на Германия в търговията със стоки и услуги с Китай е напът да достигне рекордните 88 млрд. евро тази година, сочат данни на германското правителство.

Това оставя дълбоки белези. Производството в Германия е намаляло с 14% спрямо връхната си точка през 2017 г. Промишленият сектор е загубил почти 5% от работните си места през 2019 г., сочат данни на консултантската компания Ernst & Young. Автомобилният сектор е закрил около 13% от позициите си през същия период.

Натискът достига връхната си точка в един от водещите центрове на химическата индустрия в Германия, съсредоточен в източногерманския град Лайпциг.

Бившият въгледобивен район е люлка на химическата промишленост в Европа през 19-и век благодарение на големите местни въглищни компании, а по-късно се превръща в център на източногерманската промишленост. След обединението на Германия областта затвори мините и изгради химически център, захранван с руски газ. Тази година китайските химикали наводнихаа Европа, като увеличиха пазарния си дял за полиамид 6 - пластмаса, която се използва широко в множество сектори, от 5% миналата година на 20%, казва Ведран Куюнджич, главен търговски директор на DOMO Chemicals, производител в град Леуна с годишни продажби за около 1,3 млрд. евро.

„Те са постоянно присъствие“, отбелязва той и добавя, че предлагат средни отстъпки от 20% на европейските производители.

Кристоф Гюнтер, главен изпълнителен директор на един от най-големите химически паркове в Германия в Леуна, казва, че предприятията полагат усилия да се справят с ръста на китайския внос.

„Тук го усещаме много силно. Компаниите в парка не могат да печелят пари и намаляват разходите, когато е възможно, включително работни места. Те могат да издържат само за определено време“, отбелязва Гюнтер.

Dow Chemical съобщи неотдавна, че ще затвори два завода в областта и ще съкрати над 500 работни места. Германският химически гигант BASF и други производители съкратиха хиляди работни места в Германия през последните години и в същото време разшириха дейността си в Китай.

В Леуна финландската горска компания UPM строи биорафинерия на стойност 1,3 млрд. евро на мястото на бивш завод на BASF, който ще превръща твърда дървесина в химикали. Те са по-скъпи от химикалите на базата на изкопаеми горива, казва изпълнителният вицепрезидент Харалд Диалер, но клиентите ценят висококачествените продукти в сектори като козметиката.

Наблизо Щефан Шерер, главен изпълнителен директор на производителя на химикали AMG Lithium във Франкфурт, строи рафинерия за литий, която в крайна сметка би могла да задоволи една четвърт от нуждите на Европа. Но Шерер казва, че клиентите са отблъснати от по-високите цени.

Затова иновациите сами по себе си не са достатъчни, за да се запази производственият капацитет на Европа, посочва Дирк Шумахер, главен икономист в германската държавна банка за развитие KfW.

„Като страна трябва да решим какво сме готови да внасяме от Китай в бъдеще и какво искаме да продължим да произвеждаме сами. Това може да включва създаването на бариери за защита на стратегически важни сектори“, допълва той.

„Европа все още е отворена за китайски инвестиции, но държавните ръководители искат Европа да има реална полза от тях от гледна точка на ноу-хау и работни места“, казва Ноа Баркин, анализатор в компанията Rhodium. Въпросът е дали Китай ще се съгласи с това и ако не - дали Европа е готова да затвори пазара си за Китай.

Баркин казва, че не може да изключи възможността Германия да се върне към т. нар. от него „Шанхайски синдром“ – да предпочете краткосрочните ползи от успокояването на Китай въпреки дългосрочните рискове. Това може да се случи, ако Берлин реши, че се нуждае от защита срещу непредсказуемия Тръмп.

Норберт Рьотген, консервативен депутат и експерт по външна политика, формулира дилемата. „Трябва да намалим зависимостта си от Китай. Но ако САЩ ни разочароват, това ще повлияе на начина, по който определяме отношенията си с Китай“, отбелязва той.