Китайските военни фирми свиват приходите заради корупцията

Приходите на големите военни фирми в Китай са намалели през изминалата година, тъй като чистките заради корупция са забавили договорите за оръжие и обществените поръчки. Това показва проучване, публикувано от Стокхолмския международен институт за изследване на мира и цитирано от Ройтерс.

Спадът в Китай контрастира със силния ръст на приходите в световен мащаб на големите компании за оръжия и военни услуги, подхранван от войните в Украйна и Ивицата Газа, както и от глобалното и регионално напрежение.

„Многобройните обвинения в корупция при китайските обществени поръчки за оръжия доведоха до отлагане или анулиране на големи договори за оръжия през 2024 г.“, казва Нан ​​Тиан, директор на Програмата за военни разходи и производство на оръжия на института.

„Това задълбочава несигурността относно състоянието на усилията за модернизация на военните сили на Китай и кога ще се материализират новите възможности“, добавя Тиан.

Китайската армия е една от основните цели на по-широките мерки на Пекин срещу корупцията, предприети по нареждане на президента Си Дзинпин още през 2012 г. Висшите ешелони на армията бяха достигнати от мерките през 2023 г., когато се започна чистка в ракетните сили.

Осем висши генерали бяха изключени от управляващата комунистическа партия по обвинения в корупция през октомври, включително генерал номер две в страната, Хе Уейдун. Той е служил под ръководството на Си в Централната военна комисия, върховната военна командна организация на Китай.

Азиатски и западни дипломати казват, че все още се опитват да преценят въздействието на репресиите върху продължаващия военен възход на Китай и докъде стигат те по командната верига.

Приходите на водещите военни фирми в Китай са спаднали с 10% през миналата година, докато тези в Япония са скочили с 40%, в Германия с 36%, а приходите в САЩ са се увеличили с 3,8%, показват данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

Приходите на 100-те най-големи оръжейни фирми в света са се увеличили с 5,9% до рекордните 679 милиарда долара, посочва се в доклада. Спадът в Китай е достатъчен, за да направи Азия и Океания единственият регион, който отчита понижение на приходите на водещите оръжейни фирми.

Приходите на Китай от оръжия намаляват въпреки трите десетилетия на нарастващи бюджети за отбрана заради стратегическото съперничество на Пекин със САЩ, напрежението около Тайван и горещо оспорваното Южнокитайско море.

Натрупването на ресурси дава плодове, тъй като Китай разполага с една от най-големите военноморски и брегови флотилии в света, включително потенциално усъвършенстван нов самолетоносач, множество нови хиперзвукови ракети, ядрени оръжия и въздушни и морски дронове.

Спад на приходите се отчита от AVIC, най-големия производител на оръжие в Китай, производителя на сухопътни системи Norinco и производителя на аерокосмическа и ракетна техника CASC, всичките държавни компании, според доклада. Norinco отбелязва най-рязкото понижение на приходите – с 31% до 14 млрд. долара.

Промени в персонала, свързани с корупцията, в Norinco и CASC предизвикват правителствени прегледи и забавяне на проекти. Доставките на военните самолети на AVIC също се забавят, установи проучването.

Министерството на отбраната на Китай и трите компании не са отговорили веднага на искания за коментар от Ройтерс. Изследователят на Стокхолмския институт Сяо Лян коментира, че графикът на усъвършенстваните системи за Ракетните сили на Народноосвободителната армия, които управляват нарастващия ѝ арсенал от балистични, хиперзвукови и крилати ракети, може да бъде разкрит заедно с аерокосмическите и кибер програмите.

Това допълнително засилва несигурността относно целта на китайската армия да осигури ключови способности и бойна готовност за 100-годишнината си, казва Лян. Предшественикът ѝ, Червената армия на Мао Дзедун, е основана през 1927 г.

„В средносрочен и дългосрочен план устойчивите инвестиции в бюджетите за отбрана и политическият ангажимент за модернизация на армията ще продължат, макар и с някои забавяния на програмите, по-високи разходи и по-строг контрол върху обществените поръчки“, казва Лян.