Дългът расте с 5000 евро в секунда: Франция отменя празници, за да намали дефицита

Френският премиер Франсоа Байру предложи отмяна на два официални празника като част от драстични мерки за оздравяване на публичните финанси, които се очаква да предизвикат остра реакция в парламента през есента, пише Bloomberg.

Премиерът представи плановете си, обявявайки поредица от мерки в размер на 43,8 млрд. евро за намаляване на най-големия дефицит в еврозоната. Други мерки включват нов данък за високоплатените служители, замразяване на пенсиите и на социалните помощи на нивата от 2025 г. и възможна продажба на държавни дялове в компании.

Байру заяви, че страната е пристрастена към публичните разходи и се намира в „смъртна опасност“, като дългът нараства с 5000 евро всяка секунда, а лихвените разходи са напът да достигнат 100 млрд. евро на година през 2029 г., ако не се предприемат мерки.

Бюджетният дифицит на Франция е най-големият в еврозоната. Графика: Bloomberg LP

„Това е последната спирка, преди да паднем в пропастта и да бъдем смазани от дълговете“, каза той в реч в Париж. „Цялата нация трябва да работи по-усилено, за да произвежда повече и да гарантира, че общата активност на страната е по-голяма през цялата година“, допълни Байру.

Правителството има за цел да намали бюджетния дефицит на 4,6% от БВП през 2026 г. спрямо прогнозираните 5,4% през тази година, преди да го доведе до границата в Европейския съюз от 3% до 2029 г.

Предложеното от Байру рязко затягане на коланите представлява преход, който крие политически рискове, към политиките за строги икономии, предприети от редица други европейски страни, често по време на дългови кризи, но досега до голяма степен избягвани от последователните френски правителства.

Но Байру може да не успее да прокара плана си. Без мнозинство в парламента, има опасност премиерът да бъде отстранен от поста си през есента чрез вот на недоверие, каквато беше съдбата на предшественика му Мишел Барние през декември.

Ключови мерки във фискалния и икономически план на Байру

Част от ключовите мерки включват замразяване на разходите на централната държавна администрация с изключение на отбраната, намаляване на работните места в държавния сектор с 3000 през 2026 г., заместване на само две трети от пенсионираните от 2027 г., както и сливане и съкращаване на държавни агенции, за да се намали броят на служителите с 1000 до 1500 души през 2026 г.

Планира се още ограничаване на разходите на местните власти с 5,3 млрд. евро и на повишаването на разходите за социални осигуровки до 4,5 млрд. евро спрямо 10 млрд. евро. Заложени са и икономии в размер на 7,1 млрд. евро през 2026 г. чрез замразяване на социалните помощи, пенсиите и данъците върху доходите, както и много други мерки.

Центристкият премиер е под натиск и от инвеститори, които през последните години продадоха френски облигации в условията на влошаващи се публични финанси и политическата несигурност, което доведе до повишаване на разходите по заемите в сравнение с други страни.

Във вторник премиите по доходността по 10-годишните френски държавни ценни книжа спрямо германските им еквиваленти остават стабилни на ниво от около 70 базисни пункта, което е близо до най-високото ниво за последните три седмици.

Официални празници

Франция има 11 официални празника годишно, над половината от които са свързани с християнски такива. Това е същият брой като федералните празници в САЩ през повечето години, докато за сравнение в Англия и Уелс има осем почивни дни годишно.

Но тъй като френските училища и компании понякога затварят в дните между официалните празници и уикендите, календарът може да има огромно влияние върху икономическата дейност, особено през май. Отмяната на два дни би дала тласък от „няколко милиарда евро“ на публичните финанси, смята премиерът.

„Проблемът е, че френското производство е недостатъчно в сравнение с нашите конкуренти“, заяви финансовият министър Ерик Ломбар пред France 2 TV. „Френските служители работят средно със сто часа по-малко от германските“, допълни той.

Франция няма да бъде първата европейска страна, която намалява официалните празници. Португалия отмени четири от тях през 2013 г. в опит да стимулира икономическата дейност като част от европейския спасителен план след дълговата криза. Правителството в Лисабон отмени това решение през 2016 г.

Брой на официалните празници в страните членки на ЕС. Карта: Bloomberg LP

Байру заяви, че ще предложи отмяната на Велики понеделник, който често се пада през април, и 8 май, който бележи победата на съюзниците над нацистка Германия.

Жордан Бардела, председател на „Национален сбор“, веднага отхвърли този ход, като го нарече „пряка атака срещу нашата история, корени и трудещите се хора“ в публикация в социалната мрежа Х. Марин льо Пен, която оглавява крайнодясната партия в Националното събрание, заяви в отделна публикация, че нейната група ще предложи вот на недоверие срещу правителството, ако Байру не преразгледа целия си фискален и икономически план.

Все пак премиерът може да оцелее при гласуване на вот на недоверие, ако, както през февруари за бюджета през 2025 г., успее да убеди някои умерени леви депутати да се въздържат.

Борис Вало, лидер на Социалистическата партия в Националното събрание, заяви в Х, че бюджетните планове са „жестоки и неприемливи“.

Социалистите ще представят свои предложения през есента, се казва в изявление на партията, в което се добавя, че „вот на недоверие е единствената перспектива“ за предложението на Байру.

Долната камара на френския парламент няма да се събере на заседание до края на септември.

От своя страна, Байру заяви, че неотложността да се овладее дефицитът на Франция е по-важна от всякакви сметки дали той би оцелял след вот на недоверие.

„Това правителство знае отлично, че е на милостта на опозиционните групи“, заяви той и добави, че дори сред партиите, които го подкрепят, има някои съмнения. „Но правителството има задължението, желанието и стремежа да преодолее препятствията и да даде на страната ни причина да живее и да вярва“, допълни той.