Как Германия събори един от основните стълбове на климатичната политика на ЕС

Това беше перлата в короната на климатичната програма, която определи първия мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия (ЕК). Но малко повече от две години след влизането ѝ в сила, забраната на Европейския съюз (ЕС) за продажба на нови автомобили с бензинов или дизелов двигател от 2035 г. е премахната, пише Politico.

Убийците на това правило: Германия, дом на най-голямата автомобилна индустрия в Европа, и дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), ориентираното към бизнеса политическото семейство, към което принадлежат Фон дер Лайен и германският канцлер Фридрих Мерц.

Именно техният натиск принуди Брюксел да се намеси, след като Берлин премина от потенциално въздържание при гласуване до  подкопаване на цялата забрана за двигателите с вътрешно горене – всичко това в рамките на три седмици.

Съгласно новото предложение, забраната ще бъде заменена с цел за намаляване на емисиите с 90  на сто във всички автомобили, продадени след 2035 г. Това означава, че редица конвенционални превозни средства ще бъдат част от микса много след 2035 г., включително коли, работещи само с двигател с вътрешно горене, и плъгин хибриди, стига да бъдат компенсирани с произведена в ЕС зелена стомана и алтернативни горива, получени от нефосилни източници.

Германия и ЕНП твърдят, че пълната забрана за продажба на нови конвенционални коли ограничава способността на европейските автомобилни производители да се конкурират и отнема свободата на избор на потребителите.

„Преди шест месеца беше немислимо ЕК да направи тази корекция на курса“, посочва дипломат от ЕС, наричайки решителната намеса на Германия повратна точка за съдбата на закона. „Идеологията на електрическата мобилност е към своя край“, добавя той.

След като спечели мнозинството в Европейския парламент през 2024 г., председателят на ЕНП Манфред Вебер, също от Германия, заяви, че  отмяната на забраната ще бъде негов основен приоритет през новия мандат.

Вебер обяви победа във вторник, наричайки реформираното законодателство, което понижава целта за емисиите до 2035 г. от 100% на 90%, „мащабно намаление“. 

„Можем да спечелим борбата срещу изменението на климата само ако я комбинираме с икономически разумен подход. Продажбата на двигатели с вътрешно горене в ЕС е разрешена след 2035 г.“, заяви той на пресконференция преди обявяването на решението на ЕК.

Автомобилите са отговорни за 16%  от емисиите в ЕС, което прави забраната важен стълб за политиката на ЕС в областта на климата за зануляване на емисиите на парникови газове до 2050 г.

Според изчисления на ЕК, намаляването на целта за емисиите до 90% означава, че 25 на сто от продадените след 2035 г. автомобили ще отделят въглероден диоксид, което се равнява на приблизително 2,6 млн. превозни средства.

Новите цели са част от по-широк пакет за автомобилната индустрия, представен от ЕК във вторник, който включва нов регламент, налагащ  цели за корпоративните автопаркове без емисии за всяка страна от ЕС, подкрепа за производителите на батерии за увеличаване на доставките и мярка за намаляване на регулаторната бюрокрация, която въвежда нова инициатива за малки автомобили.

Комбинираните мерки са предназначени да стимулират европейските автомобилни производители, които са изправени пред търговска война, водена от президента на САЩ Доналд Тръмп, ожесточена конкуренция от страна на китайските производители на високотехнологични електрически превозни средства и стагниращи продажби в целия блок.

Мерц, който също се застъпи за отмяна на забраната по време на кандидатурата си за канцлер, възприе по-умерен тон, наричайки ревизираната забрана „ясен сигнал“, че това е правилният начин за „по-добро съгласуване на климатичните цели, пазарните реалности, компаниите и работните места“.

В продължение на месеци Мерц се опитваше да убеди управляващата коалиция в Германия – която обединява консервативните християндемократи и лявоцентристките социалдемократи – да се споразумеят за обща позиция относно забраната. Докато Християндемократическият съюз (ХДС) настояваше усилено за нейното отменяне, Германската социалдемократическа партия (ГСДП) искаше да се придържат към позицията си.

В крайна сметка консерваторите спечелиха, отправяйки искане за регулация, която да балансира между индустриалната конкурентоспособност и борбата с климатичните промени.