Колко ефективни са големите болници в България?

Университетските болници и държавните многопрофилни болници в България работят неефективно, а ресурс за почти половин милиард лева годишно би могъл потенциално да се използва по-добре. Това става ясно от анализ на Института а пазарна икономика (ИПИ) „Проблемите на големите: случаят с университетските и с държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност“.

Анализът разглежда двете категории лечебни заведение – университетските болници и държавните многопрофилни болници, които са с основополагаща роля в болничната система и малки промени в начина на тяхното управление и функциониране имат много значим ефект. Анализът разкрива средна загуба на ефективност, представена като дял от разходите на изследваните болници, от 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при държавните МБАЛ. Това означава, че през 2024 г. ресурс в размер на съответно 347 млн. лв. (УМБАЛ) и 94 млн. лв. (МБАЛ) би могъл потенциално да се използва по-добре.

Средното равнище на ефективност, достигнато от 17-те университетски болници, е 80,7%. На границата на ефективността (100%) се намират три лечебни заведения – УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив и УБ „Лозенец“. В другия край се намират две болници – „Св. Екатерина“ и НКБ – за тях се знае, че са специализирани в лечение на сърдечно-съдови болести, които често изискват по-голям от средния ресурс и по-дълъг болничен престой. Това напълно обяснява и показания резултат в понижена ефективност за тези две лечебни заведения.

Дори и да бъдат изключени тези лечебни заведения, се вижда няколко други университетски болници, които показват по-ниска ефективност от граничната – УМБАЛ „Ст. Киркович“, „Св. Анна – Варна“, „Св. Анна – София“ и „Царица Йоанна ИСУЛ“ са с ефективност между 52 и 82% спрямо границата. 

Измерението на неефективността не е само финансово, а се състои и в непълно и неоптимално използване на ключовите ресурси в здравеопазването. В категорията на университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) се използват неефективно около 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) легла, а 20-те държавни МБАЛ - съответно 344 лекари, 613 сестри и 994 легла – отново около 15% от общия ресурс.

Функционирането дори при модел на финансиране, който насърчава преминаването на все по-голям брой пациенти през болниците (а не крайния резултат от тяхното лечение), не дава едни и същи резултати - някои се справят по-добре от други. Оптимизирането на дейността е само първата крачка към по-добри резултати за пациента. За да се случат тези по-добри резултати за пациента обаче, финансовият модел следва да се промени в посока плащане за качество и за ефекти (outcomes), а там, където това не е възможно – плащането за преминал болен да е на основа на по-съвременен и адекватен модел. Част от загубата на ефективност на болниците се дължи на неподходящия модел на финансиране чрез клиничните пътеки, прилаган у нас.

В болничната система в България са налице ясни възможности за оптимизация, която може да се търси в следните направления. Според ИПИ за всяка болница с ефективност под 100% следва да се извърши оптимизационен анализ, който ще покаже  конкретно къде и как е възможно да се спести ресурс, за да се постигне по-висок резултат. Това може да стане с оценка на всички процеси и тяхната стойност – „пътеката“ на пациента от приема до изписването, загубата на време при приема, прегледа и лечението, използването на ресурси (лекари, сестри, друг персонал, апаратура, лекарства) по вид и стойност за отделните групи пациенти и т.н. Този анализ на ниво отделно лечебно заведение е възможен и силно ще улесни мениджърите на болниците в усилията си  да оптимизират своите структури и дейност.

За болниците, които не са многопрофилни по своя характер, а имат ясна специализация, следва да прекратят извършването на множество разнообразни клинични пътеки и да се концентрират върху това, в което са най-добри. 

Корекцията на финансовия модел в болничната помощ е неизбежно следствие на анализа на ефективността. Клиничните пътеки, които финансират един „среден“ случай, следва да се коригират с по-адекватен модел за финансиране на преминал пациент. От списъка с пътеки могат да се извадят дейности, които има възможност да се извършват в извънболнични условия. 

Широката болнична мрежа също намалява ефективността на системата като цяло, а и качеството на услугите на високо ниво, тъй като част от лечебните заведения (включително големите) не успяват да поддържат достатъчен на брой случаи по отделни пътеки. Моделът се нуждае от усъвършенстване чрез въвеждане на оценка и стимули за качество на база на измерими здравни показатели за всеки пациент, посочва се в анализа.