Без увеличаване на здравната вноска ни очаква доплащане до 40% за здраве

Ако България продължи да поддържа една от най-ниските здравноосигурителни вноски в ЕС (8%), страната може да се изправи пред най-дълбоката криза в модерната си здравна история.

Нов анализ на Health Metrics - „Цената на бездействието: Икономически анализ на последиците от неувеличение на здравноосигурителната вноска“, показва, че запазването на сегашнoтo ниво на вноската от 8% води до остър недостиг на кадри, затваряне на болници, все по-високи доплащания от джоба на пациентите и опасно ограничаване на достъпа до лечение. Този сценарий не е хипотеза, а прогноза, базирана на официални данни и моделиране до 2040 г., пише в анализа.

Липса на кадри и ограничен достъп

Според него страната рискува да загуби между 5% и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – професии, които и днес са в критичен недостиг. В най-тежко засегнатите региони това означава затваряне или сливане на между 10-20 болници и до 80 отделения. За населението това се превръща в по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до специалисти и реален риск от липса на навременно лечение.

Паралелно с това времето за чакане за прегледи, операции и диагностични изследвания може да се увеличи с 30% до 80%. В някои райони един и същ апарат ще трябва да обслужва двойно повече пациенти, тъй като модернизацията на техниката ще бъде изоставена. Това означава повече късни диагнози, повече усложнения и по-висока смъртност от заболявания, които при навременна намеса са предотвратими.

Директните плащания за здраве могат да достигнат 40% от общите разходи до 2040 г., а само разходите за лекарства може да нараснат с между 20% и 40%. Това поставя все повече домакинства под риск от т.нар. „финансова катастрофа“ – ситуация, в която здравните разходи ги изтласкват под прага на бедността. Профилактиката, която е   недостатъчно развита и финансирана, ще намалее с още 20-30%, което означава хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика.

Колко губи икономиката?

Последиците за икономиката са също драматични. Ако достъпът до лечение се влоши, до 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 г. Загубата на продуктивност от нетретирани заболявания и болнични може да достигне до 1,5% от БВП годишно – двуцифрен процент от националната икономика за целия период. „Цената на бездействието“ ще надхвърли 50 млрд. лв. до 2040 г., измерена в загубена производителност, растящи лични разходи, недостиг на кадри, пропуснати ползи от превенция и ранна диагностика, и обща тежест на заболяванията. 

Алтернативният сценарий

Алтернативният сценарий показва, че увеличаването на здравноосигурителната вноска до 10% дава възможност системата не само да избегне кризата, но и да се модернизира трайно. Допълнителните приходи позволяват покриване на дефицита на НЗОК, стабилизиране на болниците, привличане и задържане на лекари и сестри, обновяване на техниката и развитие на дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат насочени към профилактика и скрининг – инвестиции, които спасяват живот и спестяват разходи.

„Увеличението на вноската е инвестиция - всеки 1 лв. води до 3 лв. социална възвръщаемост и устойчивост на системата. Когато се отчита стойността на парите във времето, обществото реализира кумулативни ползи от над 6 млрд. лв. в допълнителни приходи и инвестиции в превенция и ефективност. Доходите на системата стават предвидими, достъпът до лечение – равнопоставен, а времето за чакане – значително по-кратко. Най-важното е, че се осигуряват повече години живот в добро здраве, по-дълга трудоспособност и по-малко лични разходи за здравеопазване. Вместо риск от разпад на системата, България получава шанс за устойчиво, модерно и справедливо здравеопазване”, посочва Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics.