Кая Калас: САЩ, Китай и Русия предпочитат една разделена Европа

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп не харесва обединен Европейски съюз (ЕС), защото блокът е геополитическа сила, с която Вашингтон трябва да се бори, заяви върховният представител на блока по външните работи и сигурността Кая Калас, призовавайки страните членки да не отслабват блока, като се стремят към двустранни споразумения със САЩ.

„Те не харесват ЕС, това е съвсем ясно“, подчерта Калас, цитирана от Politico. „Но ние трябва да разберем защо не харесват ЕС; защо Китай не харесва ЕС, защо Русия не харесва (ЕС). Това е така, защото ако се държим заедно, ако действаме заедно, тогава сме равностойни сили, ние сме силни“.

Калас заяви, че „е по-лесно“ да се работи с отделни държави, които са много по-малки, отколкото с блок, който може да действа като равностойна сила. Според нея реторика като „отношенията ми с вас са чудесни, но не харесвам ЕС“ е част от стратегията „разделяй и владей“.

„Много съм притеснена, защото понякога виждам и държави, които вървят по този път“, изтъква тя, добавяйки: „Разделянето всъщност е факт“.

Няколко страни от ЕС се стремят да запазят собствените си канали с Вашингтон, откакто Тръмп се завърна в Белия дом, като италианският премиер Джорджа Мелони се позиционира като потенциален мост между Европа и САЩ, преди стратегията ѝ да се провали с критиките на Тръмп към папа Лъв XIV.

Калас призова страните от ЕС да защитават блока и да сключват споразумения чрез блока. „Причината, поради която тези сили (САЩ, Китай, Русия) искат да разрушат ЕС, е, че ние сме много по-силни, когато сме заедно“, категорична бе тя.

Бившият естонски премиер заяви, че Европа има „много ясно разбиране за диагнозата на заболяването“, когато става въпрос за Китай, но все още няма споразумение за лечението.

Тя каза, че има два варианта: или увеличаване на „морфина“ – субсидиите, които страните от ЕС раздават на индустрията – или започване на „химиотерапия“, което означава използване на инструментите, с които ЕС разполага, като например преки чуждестранни инвестиции, обществени поръчки и диверсифициране на доставките на стратегически значими суровини.

„Ще бъде болезнено да използваме инструментите... защото тогава ще има ответни мерки“, изтъкна Калас. „Все още не сме стигнали до там и се притеснявам, че в крайна сметка богатите страни ще останат без парите на данъкоплатците за субсидиране“, сподели опасенията си тя.