Може ли да спечели българската фармация от новата политика Made in Europe?

Пандемията от Covid-19 разкри уязвимостта на европейския пазар, където голяма част от активните субстанции за лекарствата се произвеждат в Индия и Китай. Това доведе до логистични трудности и оскъпяване на производството, като в отговор Европейската комисия постигна политическо споразумение за Акта за критично важните лекарства. Това коментира Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Тева Фармасютикълс“ за България и Гърция, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

"Основните параметри на този акт са, че практически ще има солидарност, прозрачност на наличностите в рамките на Европейския съюз и придвижване от една държава в друга, когато има липси", посочи събеседникът. Той уточни, че предстои гласуване в ЕП и Съвета на Европа, но актът ще влезе в сила веднага след приемането му, без да има гратисен период. Имплементирано на акта ще зависи от всяка държава.

Хаджидончев подчерта, че новият европейски закон цели да гарантира наличността на жизненоважни продукти като антибиотици чрез по-голяма солидарност и прозрачност между държавите членки. Новата регулация насърчава стратегията Made in Europe, като предвижда преференции за продукти и субстанции, произведени на територията на съюза, превръщайки лекарствената наличност във въпрос на национална сигурност.

България има огромен потенциал да бъде инвестиционна дестинация за производство на активни субстанции, но това изисква законодателни и данъчни промени, коментира гостът.

Бъдещето на индустрията е неразривно свързано с дигитализацията, смята Хаджидончев. Фармацевтичният сектор вече активно интегрира изкуствения интелект в своите процеси. Технологиите се използват за симулиране на ефектите на нови молекули още в етапа на разработка, което ускорява клиничните проучвания. В логистичен аспект AI помага за оптимизиране на разходите и веригите на доставки, за да се гарантира конкурентна цена на пазара, каза той.

Паралелно с технологиите, индустрията се фокусира върху концепцията за „устойчиво остаряване“. Хаджидончев посочи, че по-дългият и качествен живот на съвременното население е резултат от правилната профилактика и ефективното лечение на хронични заболявания.

На местно ниво фармацевтичният сектор очаква спешни реформи от новото правителство и парламент. Най-критичната задача е свързана с приемането на Бюджет 2026 и някои промени в лекарствената политика.

Генеричната индустрия у нас настоява за изключване на генеричните и биоподобните медикаменти от механизма за устойчивост (т.нар. payback), при който компаниите връщат на държавата част от приходите си при надхвърляне на бюджетните лимити. Според него е парадоксално при вече ниски регулирани цени бизнесът да бъде допълнително натоварван, което застрашава наличността на лекарствата.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.