Депутатите приеха на второ четене удължения закон за държавния бюджет

Парламентът прие на второ четене Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

Депутатите приеха предложението на Асен Василев от „Продължаваме промяната-Демократична България“ за еднократна индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата.

"За" гласуваха 183 народни представители, трима бяха "против", нямаше въздържали се. От ГЕРБ-СДС също го подкрепиха, въпреки че определиха предложението като незаконно, защото не отговаря на Закона за публичните финанси.

Според Асен Василев направеното предложение не е редакционна поправка, а се налага промяна между първо и второ четене заради процедурата да се гласува удължителният бюджет преди Коледа. Той подчерта, че вкарването на допълнителни плащания отговаря на Закона на публичните финанси и се аргументира: „Сравних месец по месец за индексация с инфлацията“. По думите му то е съобразено с приходите след вдигане на данъците на труда над 11 процента над инфлацията и заяви, че няма да има проблеми с плащанията, защото „така са правили всички правителства“.

Приетият удължителен закон урежда събирането на приходи и извършването на разходи през следващата година до приемането на държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2026 г., но за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на разпоредбите на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и  Закона за здравното осигуряване. При изпълнението на този закон се прилагат правилата за превалутиране от Закона за въвеждане на еврото в България.

Удължителният бюджет влиза в сила от 1 януари 2026 г. с изключение на параграфи 6, 7 и 8, свързани с таксата за битови отпадъци, които влизат в сила от 19 декември 2025 г.  

Гласуването на удължителния бюджет на първо четене в пленарната зала мина без дебати.

"За" бяха групите на ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната-Демократична България", "ДПС-Ново начало", "Има такъв народ", "Алианс за права и свободи" и двама народни представители, които не са членове на парламентарна група. "Против" гласуваха от "Възраждане" и "Морал, единство, чест". Въздържа се групата на "БСП-Обединена левица". "Величие" не участва в гласуването.

В удължителния бюджет е записано, че разходите ще се изпълняват съобразно закона за въвеждане на еврото в България, което гарантира преминаването към новата валута.

При него се има предвид и вдигането на минималната работна заплата от 1077 лв. на 1213 лв. (или 620 евро), тъй като увеличението ѝ е заложено вече с постановление на Министерския съвет.

Разписан е редът за извършване и приоритизиране на разходите при недостиг на приходи, като водещ принцип е съразмерността.

Определени са и правилата за плащанията по бюджетите на общините, на ДОО и на НЗОК. При недостатъчни приходи лимитите за разходи се намаляват пропорционално, като разходите за възнаграждения и социални плащания са с най-висок приоритет и се изплащат в пълен размер.

Предвижда се още до приемането на редовния държавен бюджет за 2026 г. общините, които изпълняват проекти по инвестиционната програма към Закона за бюджета, да могат да ги финансират чрез Българската банка за развитие, като максималният годишен размер на средствата остава до 900 млн. лева, както и в действащия бюджет за 2025 г.

Това беше посочено в становището на финансовия министър в оставка Теменужка Петкова, която напомни, че така ще се финансират инвестиционните проекти.