Данъци върху богатството в Европа: Кой и колко събира?

Неравенството в богатството е очевидно по целия свят, включително в Европа. Към началото на 2025 г. най-богатите 5% от населението в еврозоната контролират 45% от нетното богатство на домакинствата, а най-богатите 10% - 57,4%, според данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Тази концентрация на богатство държи дебата за данъците върху богатството в центъра на дискусиите в много страни. Съвсем наскоро френският милиардер Бернар Арно категорично се противопостави на предложения 2% данък за граждани с активи над 100 млн. евро. Според него това е „офанзива, която е смъртоносна за нашата икономика“, пише Euronews.

Медията обобщава в кои европейски страни съществува данък върху богатството, колко приходи събират тези данъци и какъв дял от общите данъчни приходи идва от данъци върху богатството в цяла Европа.

Според Данъчната фондация към 2025 г. данъци върху нетното богатство на физическите лица съществуват в Испания, Норвегия и Швейцария. Данъчните ставки и праговете за облагаемо богатство се различават в отделните държави.

Освен това Франция, Италия, Нидерландия и Белгия налагат данъци върху богатството върху специфични класове активи, но не и върху общото нетно богатство на физическите лица.

Испания

Данъкът върху нетното богатство в Испания е прогресивен, вариращ от 0,16% до 3,5% за богатство над 700 хил. евро. Гражданите на страната се облагат с данък върху активите в световен мащаб, докато нерезидентите се облагат с данък само върху активи, разположени в Испания.

През 2022 г. централното испанско правителство въведе допълнителен „данък върху богатството за солидарност“ със ставка от 1,7% до 3,5% за физически лица, притежаващи нетни активи над 3 млн. евро. Първоначално замислен като временна мярка за справяне с кризата с разходите за живот, налогът остана за постоянно, като е отделен върху обичайния данък върху богатството.

Норвегия

Норвегия налага данък от 1% върху индивидуално богатство над 1,7 млн. норвежки крони (145 425 евро) и до 20 млн. норвежки крони (1,71 млн. евро). За богатство над 20 млн. крони ставката става 1,1%. От общата сума 0,7% отиват за общините, а 0,3% за централното правителство.

Швейцария

Според доклада на ОИСР „Ролята и дизайнът на данъците върху нетното богатство“ данъкът върху нетното богатство в Швейцария се характеризира с относително ниски прагове за освобождаване, които се различават между кантоните. Налогът не се цели в доходите само на най-богатите домакинства, но засяга и значителен дял от средната класа.

По данни на консултантската компания PwC през 2025 г. данъкът започва от 80 хил. швейцарски франка (85 560 евро) за самотни данъкоплатци с начална ставка от 0,05%. За семейните данъкоплатци и самотни родители с непълнолетни деца прагът се повишава до 159 хил. франка (170 090 евро). Ставката постепенно се увеличава и достига 0,3% за богатство, надвишаващо 3,262 млн. швейцарски франка (3,49 млн. евро) за необвързани лица и 3,342 млн. швейцарски франка (3,58 млн. евро) за женени данъкоплатци и родители с малолетни деца.

Данъци върху богатството само за избрани активи

Данъчните резиденти във Франция подлежат на данък върху недвижимите имоти, ако нетните им активи от недвижими имоти в световен мащаб са оценени на поне 1,3 млн. евро. Чуждестранните граждани също носят отговорност, ако стойността на техните френски недвижими имоти достига или надвишава същия праг. Данъчната ставка може да достигне до 1,5% в зависимост от нетната стойност на активите.

Италия, Белгия и Нидерландия също налагат някои данъци върху богатството, като например върху финансови активи.

Колко събират държавите?

Размерът на приходите, генерирани от данъци върху богатството, и техният дял от общите данъчни приходи отразява тяхната значимост и ефективност.

Според ОИСР Швейцария е събрала 9,5 млрд. евро от индивидуално богатство през 2023 г., което представлява 4,3% от общите данъчни приходи. В Испания постъпленията възлизат на 3,1 млрд. евро, което се равнява на 0,6% от общите данъчни приходи.

Норвегия е генерирала 2,7 млрд. евро, или 1,5% от данъчните си приходи, докато Франция е събрала 2,3 млрд. евро, което съответства на 0,2% от данъчните приходи.

Делът от БВП на приходите от данъците върху богатството е малък. През 2023 г. приходите от индивидуални нетни данъци върху богатството варират от 0,21% от БВП в Испания до 1,16% в Швейцария.

Отмяна на данъци върху богатството

Въпреки че дискусиите за налагане на данъци върху богатството се засилват, особено след като правителствата се стремят да се насочат към богатите и да генерират приходи, общата тенденция е те да бъдат отменени, коментира пред Euronews Business Кристина Енаш, икономист в Tax Foundation.

През последните три десетилетия няколко държави отмениха индивидуалните данъци върху богатството. Броят на членките на ОИСР, които налагат такива данъци, е спаднал от 12 през 1990 г. до само 4 през 2017 г. Това са европейски държави: Австрия (1994 г.), Дания (1997 г.), Германия (1997 г.), Нидерландия (2001 г.), Финландия, Исландия и Люксембург (всички през 2006 г.) и Швеция (2007 г.).

Причините на тези страни да отменят данъците върху богатството са свързани с разходите за ефективността и риска от изтичане на капитал, заради които данъците върху нетното богатство често не успяват да постигнат своите цели.

Богатите данъкоплатци са мобилни и имат лесен достъп до данъчни убежища. Тези, които решат да избягат от дадена държава заради данъчни цели, не само вземат със себе си приходите от данъците върху богатството, но и приходите от данък върху доходите и потреблението, които са най-важните източници на приходи за европейските страни.