Политика, енергия и военни разходи увеличават фискалния натиск в части от Източна Европа

Политическият крах на румънското правителство в резултат на вот на недоверие хвърли сянка върху регион, който се бори с нарастващ дълг, разходи за отбрана и енергийни разходи, което тревожи както инвеститорите, така и рейтинговите агенции, пише Ройтерс.

Румъния, чийто бюджетен дефицит миналата година възлезе на 7,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) – най-високият в Европейския съюз, засега избягва с малко статута на „паднал ангел“ – понижение на кредитния рейтинг под инвестиционен клас.

Но и в други части на Източна Европа надвисващите дефицити предизвикват загриженост: S&P понижи рейтинга на Словакия миналия месец поради нарастващия ѝ бюджетен дефицит; Полша харчи милиарди злоти повече за отбрана, без да намалява разходите в други сектори; новото правителство в Унгария заяви, че бюджетният дефицит може да се увеличи до близо 7% от БВП; а Чехия планира да изключи разходи в размер на милиарди крони от фискалните правила.

Изправени и пред скока на цените на енергоресурсите, причинен предимно от конфликта на САЩ с Иран, вътрешнополитическата несигурност и увеличаващите се разходи по заемите, инвеститорите и рейтинговите агенции следят внимателно страните в региона.

„Загрижени сме за всяка комбинация от отслабващи фундаментални показатели, предизвикателно управление, слаби политически мнозинства или липса на политически мнозинства“, коментира Алвизе Ленк-Юнус, ръководител на отдела за рейтинги на суверенния и публичния сектор в Scope Ratings.

Липса на доверие, липса на ясно решение

Правителството на доскорошния румънски премиер Илие Боложан прие през март бюджет с болезнени реформи – от непопулярни съкращения на разходите до увеличения на данъците – за да овладее бюджетния дефицит. Засега това предотврати мащабен отлив на инвеститори.

„Бяхме силно оптимистично настроени (по отношение на Румъния). Сега сме умерено оптимистични“, заяви Хуан Ортс, икономист за региона CEEMEA в Societe Generale. „Всички реформи, болезнените реформи, увеличенията на ДДС, увеличенията на акцизите... всичко това вече е направено.“

Въпреки това Ортс и други – включително в Румъния – изпитват опасения за следващата година на фона на възможно забавяне на реформите и потенциално понижение на рейтинга.

„Вероятно ще има хаос и вероятно няма да се стигне до силна фискална консолидация“, каза Ортс.

Най-голямата асоциация на работодателите в Румъния, Concordia, каза в изявление, че продължителна политическа криза може да струва на страната повече от 100 млрд. леи (22,3 млрд. долара) в рамките на пет години, лишавайки я от инвестиционния ѝ рейтинг и блокирайки достъпа до средства от ЕС.

Concordia добави, че Румъния вече се намира „в нестабилен момент“ от инвестиционна гледна точка.

Румъния далеч не е единствена.

„Фискалните рискове са основните кредитни рискове за суверенните държави от Централна и Източна Европа вече няколко години“, заяви Карън Вартапетов, главен анализатор на S&P Global за суверенните рейтинги на страните от Централна и Източна Европа и Общността на независимите държави.

„Стагфлационното въздействие на глобалния шок при цените на енергоизточниците, заедно с мерките за подкрепа, свързани с енергетиката, вероятно ще окажат допълнителен натиск върху фискалните позиции на страните от Централна и Източна Европа, които вече са обтегнати поради високите разходи за отбрана и щедрите социални трансфери“, посочва още тя.

Бюджетният дефицит на Полша е близо 7% от БВП, което до голяма степен се дължи на повече от двукратното увеличение на разходите за отбрана след мащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.

Макар икономическият растеж от над 3%, което е особено високо по европейските стандарти, да предлага известна защита, според Ортс Полша прави „абсолютния минимум, що се отнася до фискалната консолидация“.

Миналия месец Словакия получи понижение на рейтинга си от S&P поради повишени фискални дефицити, след което забави собствените си планове за намаляване на дефицита от 4,34%, „за да избегне прекалено рестриктивна фискална политика“.

„Фискалната позиция на Полша изглежда една от най-трудните в региона“, заяви Магдалена Полан, ръководител на отдела за макроикономически изследвания на развиващите се пазари в PGIM.

„...Високите дефицити и нарастващите нива на дълга изглежда създават праг, под който доходността на облигациите може да се затрудни да падне“, каза тя.

Гориво, оръжейна мощ и фискални политики

Ситуацията намира отзвук и извън региона.

Комбинацията от по-високи разходи за отбрана и скочилите цени на енергията е повишила дефицитите в цяла Европа, заяви Стефан Дик, старши вицепрезидент в рейтинговата агенция Moody's.

Намаленията на данъците върху горивата или преките субсидии, насочени към защита на гражданите, засягат бюджетите в много страни.

„Но това оказва влияние и върху растежа“, каза той.

Натискът обаче не е еднакъв, отбелязват Дик и други. Чехия, със силни институции и един от най-ниските бюджетни дефицити в региона, засега е защитена.

Икономическият растеж на Полша ще осигури нещо като буфер, а положителната политическа динамика в Унгария и подобряващите се връзки с ЕС под ръководството на новия министър-председател Петер Мадяр дават основания за оптимизъм на инвеститорите и рейтинговите агенции.

Досега пазарите реагираха предимно на такива вътрешни фактори.

Доходността по унгарските облигации спадна, а обичайно чувствителната унгарска валута форинт се възстанови след победата на Мадяр над ветерана и евроскептичен лидер Виктор Орбан на изборите на 12 април. В същото време румънската лея достигна нови дъна, а доходността по облигациите скочи поради подновената политическа несигурност в Букурещ и опасенията за дефицита.

Но Moody's има негативни перспективи за Румъния, Полша и Унгария, а Дик заяви, че те остават сред най-изложените на риск страни от конфликтите в Украйна и Близкия изток.

Напоследък ентусиазмът на инвеститорите към региона е по-умерен, казва Ортс.

„Те искат да бъдат оптимисти“, каза той. „Това е същата класическа история: трябва да има политическа стабилност. Да се оправи политиката и след това да се намали дефицитът.“