Кметът на София връща решението за високата сграда в „Младост“

Кметът на Столична община Васил Терзиев връща за повторно разглеждане решението на Столичния общински съвет (СОС), с което се учредява право на строеж на 22-етажна сграда в район „Младост“. Това обяви самият той като уточни, че решението ще бъде върнато до края на деня в рамките на неговите правомощия, съобщава пресцентърът на общината.

Решението, прието от СОС на 30 април, предвижда изграждането на 22-етажна сграда с близо 60 хил. кв. м разгъната застроена площ върху общински терен в район „Младост“. Докладът е внесен от районния кмет Ивайло Кукурин и общинския съветник Драгомир Иванов.

По думите на Терзиев към момента няма основания за притеснения относно законосъобразността на процедурата. Той подчерта, че „икономически е добре защитен интересът на общината“, обезщетението, което тя би получила, е „добре защитено“, особено след корекциите, направени при окончателното приемане на решението.

Съгласно приложената пазарна оценка стойността на правото на строеж върху общинския дял от урегулирания поземлен имот от 43,20% е определена на 4 496 240 евро без ДДС, като Столична община следва да получи обезщетение в размер на 26,2% от общото РЗП на бъдещата сграда, включително не по-малко от 6697 кв. м надземни и подземни обекти, уточняват от общината. Настоящото предложение е тези площи да бъдат използвани за нуждите на район „Младост“, включително за нова административна сграда, архив и зала за обществено ползване.  

Кметът коментира, че част от обществените реакции по темата се основават на „лозунги“, които не отразяват реалната икономическа рамка на проекта. Според него твърденията за „22 етажа корупция“ и „80 милиона евро печалба“ не съответстват на фактите.

Терзиев посочи, че решението ще бъде върнато по съображения за целесъобразност, свързани с натоварването на транспортната и социалната инфраструктура в района. По думите му чувствителността на жителите на „Младост“ към всяко ново строителство е напълно разбираема, тъй като кварталът вече е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с трафика, застрояването и намаляването на зелените площи.

Столичната община вече обяви, че ще предложи алтернативно решение за терена. Заместник-кметът по градско развитие и планиране Любо Георгиев заяви, че администрацията подготвя ново предложение за подробен устройствен план, което да предвижда по-ниска височина, по-малка интензивност на застрояване и параметри, съобразени с реалния капацитет на района.

„Можем да направим нов анализ и ново предложение за подробен устройствен план, който да не води до този огромен обем“, заяви арх. Георгиев. По думите му действащият план допуска обсъждания обем, но това не означава, че той е най-доброто решение. „Планът определя максимумите, но не задължава да се строи в този обем“, подчерта той.

Според арх. Георгиев общината разполага с инструмент за промяна на проекта – изменение на подробния устройствен план. „Стартирането на изменението на ПУП блокира изпълнението на всички текущи действия по проекта“, заяви той. Това означава, че общината може не само да върне решението за ново обсъждане, но и да предложи нова устройствена рамка, която да отразява по-добре инфраструктурните възможности и потребностите на района.

Терзиев заяви, че концепцията високите сгради да се изграждат по големите булеварди и в близост до метро е правилна и е заложена в Общия устройствен план на София. Според него това е по-добър подход в сравнение със застрояване във вътрешноквартални улици без достатъчен достъп и инфраструктура. Той допълни, че въпросът за конкретните параметри на застрояването и баланса между новото строителство и обществената инфраструктура остава ключов.

Столичният кмет коментира и казуса с искането за строителство на мястото на стари сгради по централната ул. „Цар Шишман“, като заяви, че за тях няма издадено разрешение за строеж и няма одобрен устройствен план. По думите му Столична община работи съвместно с районната администрация и направлението по градоустройство за изготвяне на план за защита на тези сгради.

Кметът подчерта, че общината разглежда района като културен ансамбъл и историческа ценност, въпреки че отделните сгради не притежават статут на индивидуални недвижими културни ценности. Той отбеляза, че темата вече е обсъждана с представители на Министерството на културата и че според него би било добре статутът на редица сгради в столицата да бъде върнат, за да могат да получат ефективна защита. 

В отговор на въпрос защо общината иска да придобие фигурите от паметника на Съветската армия Васил Терзиев заяви, че основният мотив е да станат собственост на общината и решение за тяхното бъдеще да се вземе от Столичния общински съвет като отговорен орган. По думите му Столичната община вече е собственик на терена, затова е логично и фигурите да бъдат общинска собственост. Терзиев подчерта, че това не е еднолично решение на кмета, а въпрос, който е в правомощията на СОС и държавата.

Той посочи, че следват публични обсъждания дали фигурите трябва да бъдат върнати на мястото им или преместени другаде. “Пространството трябва да бъде развито по начин, който обединява обществото, а не го разделя”, подчерта Терзиев. Кметът допълни още, че Столичната община започва процедура за идеен проект за бъдещето на пространството около паметника.