Парламентът прие на второ четене бюджета на НЗОК за 2026 г.

Парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. 

Заложените в него приходи и трансфери за тази година са 5,256 млрд. евро, колкото са и предвидените разходи.  

Здравноосигурителните приходи да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване, гласуваха депутатите.

Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%. 

Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. 

Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател - служител.

За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ - 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична медицинска помощ - 345,6 млн. евро. Заложените разходи за персонал са 48 157, 8 млн.евро.

Предвидено е плащанията за лекарствени продукти, медицински изделия и др. да са в размер на 1,334 млрд евро.

Единодушно със 192 гласа НС прие предложението на Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) и група депутати, с което се урежда здравноосигурителният статус на монасите български граждани в манастира „Свети великомъченик Георги Зограф” в Света Гора, Атон, Република Гърция, като е записано, че към 1 август 2026 г. те се считат с непрекъснати здравноосигурителни права. 

Петър Петров от „Възраждане“ посочи, че за поредна година предлагат повече пари за лечението на тежкоболни деца в чужбина като увеличението да е със 7,3 млн.евро.

Божидар Божанов от „Демократична България" обясни, че предлагат механизъм, по който НЗОК да не заплаща в пълен размер надлимитната дейност, имат и редица предложения, свързани с електронното здравеопазване. 

Джевдет Чакъров подчерта, че между двете четения ДПС са предложи бюджетът за първична извънболнична медицинска помощ и специализирана помощ да бъде увеличен с 10%.

Предлага ни се бюджет, който е документ на пълно капитулиране пред това, което досега сме имали, коментира Александър Симидчиев от „Демократична България“. Според него е нужно пренасочване на ресурс към извънболничната помощ, каквото предложение от неговата политическа сила имат.

Николай Денков от „Продължаваме промяната“ отбеляза, че са направили шест конкретни предложения, които са отхвърлени от комисията или обявени за недопустими със спорни доводи. 

По информация на НЗОК за шест месеца изразходваните средства за лечение на деца в чужбина са около 18 млн. евро и реално за следващите шест месеца ще има достатъчно налични средства, посочи министърът на здравеопазването Катя Ивкова. Тя увери че при необходимост ще бъдат осигурени допълнителни пари.

В коментар на предложенията на ДБ министърът посочи, че в платформата "Е-здраве" има около 400 000 възрастни потребители, които имат достъп до здравните досиета на децата си – около 500 000, с което потребителите са общо около 900 000. Ще работим да се активизира сдвояването, за да има повече потребители и да се достигне пълния таргет, защото има много здравна информация и непрекъснато се надграждат функционалностите, допълни Ивкова.

Разработва се „пуш бутон“, който ще позволява пациентите да сигнализират, ако не са били хоспитализирани или прегледани, за да се изпращат проверки в лечебните заведения, обясни тя.

Относно заплащането на младите лекари министър Ивкова заяви, че след приемането на закона за бюджета на НЗОК ще има възможност да започнат преговорите по националния рамков договор. Стартирани са преговорите по колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ и аз съм обещала на младите лекари, че ще ги подкрепя и няма да отстъпя от това свое обещание, изтъкна министърът.

(БТА)