Световната икономика е притисната от енергийна криза на три фронта

Глобалната икономика е под засилен натиск заради едновременното нарушаване на три ключови енергийни маршрута – в региона на Персийския залив и Ормузкия проток, в Червено море и в Черно море. Комбинираният ефект от затварянето или ограничаването на движението през Ормузкия проток, протока Баб ел-Мандеб и в Черноморието застрашава около една четвърт от световните доставки на петрол.

Според анализ на The Wall Street Journal световните енергийни пазари са изправени пред необичайно сложна ситуация, тъй като сътресенията се случват в момент, когато запасите от петрол са на едни от най-ниските нива от години. Затрудненията в Близкия изток и Черноморския регион поставят пред изпитание способността на големите икономики да компенсират внезапни прекъсвания на доставките.

Напрежението в Близкия изток разширява обхвата си, след като подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути започнаха да връщат танкери, които искат да преминат през протока Баб ел-Мандеб. Морският коридор между Червено море и Индийския океан стана още по-важен за износа на саудитски петрол след затварянето на Ормузкия проток. Преди началото на конфликта през него преминаваха около 12% от световните морски доставки на петрол.

Паралелно с това Украйна засили атаките срещу руската енергийна инфраструктура и кораби в Черно море. Серия удари в близост до пристанището Новоросийск – едно от най-важните руски петролни пристанища, през което преминава близо една трета от руския износ, както и 80% от казахстанския износ на петрол, доведе до временно спиране на доставките по ключовия терминал там.

Затварянето или ограничаването на трите маршрута създава риск за приблизително една четвърт от световните петролни доставки и поставя пред ново изпитание икономиките, които разчитат на стабилни енергийни потоци.

Петролът и природният газ са централен фактор в два от най-значимите конфликти в света. Иран използва способността си да ограничава износа от страните от Персийския залив като най-силния си инструмент за натиск срещу САЩ. Същевременно Украйна все по-често атакува руската енергийна инфраструктура, което създава допълнителен натиск върху Москва.

Сред засегнатите кораби в Черно море е и танкер, нает от Chevron и собственост на гръцката компания Okeanis Eco. Главният изпълнителен директор на дружеството Аристидис Алафузос определи атаките като „системна заплаха за артериите на световните енергийни доставки и за безопасността на хората, които ги поддържат“.

Запасите от петрол се свиват

В момента енергийните пазари разполагат с ограничени буфери. В САЩ запасите от суров петрол, включително търговските резерви и стратегическият петролен резерв, са намалели с 3 млн. барела през седмицата до 17 юли, като достигат най-ниското си равнище от средата на 80-те години на XX век насам.

Държавните резерви в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са се свили с още 44 млн. барела през юни спрямо май, когато вече бяха на най-ниското си ниво от декември 1990 г.

„Големите освобождавания на стратегически запаси в началото на конфликта значително намалиха буфера, с който разполагаме при бъдещи нарушения на доставките“, коментира Мик Щраутман, анализатор в компанията за проследяване на кораби Vortexa.

Цените на петрола надхвърлиха 95 долара за барел в сряда – най-високото ниво от 10 юни, преди САЩ и Иран да подпишат меморандум за разбирателство.

По-големият проблем за потребителите обаче не е само цената на суровия петрол, а на продуктите, произведени от него – бензин, дизел и авиационно гориво. Цените на бензина в САЩ преминаха прага от 4 долара за галон в разгара на летния сезон на пътуванията и се очаква да продължат да растат.

Русия загуби капацитет за преработка

Украинските атаки срещу руски петролни рафинерии извадиха от строя значителна част от капацитета на страната за производство на горива. Русия е вторият най-голям износител на дизел в света, но обемите на преработка на суров петрол са паднали до най-ниско ниво от повече от две десетилетия – под 4 млн. барела дневно този месец, според EA Analytics.

Москва забрани износа на дизел до края на юли заради недостига на горива на вътрешния пазар. Преди това Русия ограничи доставките на бензин и авиационно гориво.

Мерките предизвикаха сътресения на пазар, който през миналата година разчиташе на Русия за около 11% от световния износ на дизел. „Украинските атаки с дронове са засегнали всяка една от най-големите руски рафинерии през тази година“, коментира Изабел Гилкс, главен анализатор за пазарите на горива в Wood Mackenzie. По думите ѝ повече от една трета от руския капацитет е спрян, а износът на дизел е спаднал приблизително наполовина спрямо същия период на миналата година.

Дефицитът на горива засилва тласъка върху цените

Повторното ограничаване на корабоплаването през Ормузкия проток и в региона на Персийския залив спира възстановяването на световните запаси от горива. Регионът осигурява около една пета от дизеловите доставки за Европа и половината от авиационното гориво.

За разлика от суровия петрол, който частично може да бъде пренасочван чрез алтернативни маршрути, износът на рафинирани продукти има много по-малко възможности да заобиколи Ормузкия проток. Това доведе до разширяване на разликата в ръстовете на цените на суровия петрол и тези на дизела и бензина – показател, известен в индустрията като „crack spread“. Разликата е достигнала едни от най-високите си нива от години в Европа и САЩ.

„Няма достатъчно работещ капацитет за преработка, който да превърне наличния суров петрол в готови продукти. Това задържа цената на суровия петрол, но поставя пазарите на горива под силен натиск“, посочват анализатори на Morgan Stanley.

От ситуацията печелят рафинериите, които реализират по-високи маржове, както и корабните компании, които могат да отдават плавателните си съдове при по-високи ставки заради недостига на наличен капацитет.

По-дългите маршрути оскъпяват доставките

Напрежението около протока Баб ел-Мандеб, който свързва Червено с Арабско море и Индийския океан, допълнително усложнява търговията. При пълно затваряне на протока корабите правят обход около нос Добра надежда в южния край на Африка. Това удължава пътуванията с между 10 и 15 дни, според компанията за проследяване на кораби Kpler, и, съответно, увеличава разходите за транспорт.

Допълнителен проблем е, че най-големите петролни танкери – VLCC, които могат да превозват около 2 млн. барела петрол, не могат да преминат през Суецкия канал напълно натоварени. Това принуждава операторите да работят с частичен товар.

Високопоставеният представител на хутите Хизам ал Асад посочва в социалната мрежа X, че опитите за заобикаляне на ограниченията чрез доставки през Средиземно море са „пълна глупост“. Той намекна, че бунтовниците могат пак да атакуват саудитски петролни обекти – нещо, което вече се е случвало в миналото. „Следващите стъпки могат да включват пълно спиране на кранчето“, казва той.