С начина, по който се развива бюджетът тази година, е много вероятно Европейската комисия (ЕК) да се окаже по-близо до реалността с нейната прогноза за дефицит от 4,2% от БВП, направена още преди да бъде видят бюджета за 2026 г. Това каза пред БНР Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.
„Причината за това е, че наистина се гласува един бюджет с твърде голям дефицит, максимално разтеглен до 5,7% от БВП, отчитайки всякакви възможни капиталови разходи и инвестиции“, каза Ганев. Според него целта за 2027 г. трябва да бъде влизане в рамката от 3% от БВП.
„Ние няма да вървим пътя от 5,7% до 3%. Реалният дефицит ще бъде около 4,2%“, каза той. Икономистът допълни, че през 2027 г. ще се премахне свръхувеличението на разходите за персонал, инвестиционни разходи заради ПВУ, както и някои еднократни разплащания заради фактурите „по чекмеджета“.
По думите му властта има всички предпоставки с растящите проходи заради икономическия растеж и по-високата инфлация от очакваното да влезе в трите процента и сравнително бързо страната да излезе от процедурата по свръхдефицит. Той допълни, че за да излезем от процедурата, трябва не само да покажем бюджет с 3% дефицит, но и да го изпълним по добър начин.
„Ако новата власт иска да укроти бюджета и бюджетния дефицит и да го вкара в някакви рамки, това минава през разходната част“, каза Ганев.
Според икономиста приходните мерки, обсъждани в последните дни, имат отношение към определени системи, но не могат да затворят големия дефицит, отворен през последните няколко години.
Петър Ганев коментира и ситуацията с цените на горивата, заради които всички прогнози правят корекция надолу в икономическия растеж и нагоре – за инфлацията. Той обаче допълни, че докато при горивата трудно можем да имаме контрол, вътрешните фактори за ръста на цените у нас са свързани с импулса на потреблението. Според него това е свързано с бюджетния дефицит, политиката по доходите, кредитирането. Въпреки скъпите горива хората продължават да ги купуват и продължават да пътуват, каза още Ганев. Според него проблемът е почти изцяло при услугите, а не при храните.
„Поне вътрешните фактори трябва да оберем, като намалим дефицита, намалим този свръхимпулс в текущите харчове, като се намерят мерки, които да имат отношение и към експанзията в кредитирането, но това не е облагане на свръхпечалби. БНБ е тази, която трябва да намери път към правилната политика спрямо кредитите, а не с бухалката през облагането на свръхпечалби в банковия сектор и не само“, каза още Ганев.
Във връзка с идеите на управляващите за налагане на данък „свръхпечалба“ в шест сектора, той заяви, че когато се изтегли ликвидност от ключови бизнеси и се намали печалбата им, това няма как да не се отрази върху поведението им на пазара.
„То може да намали инвестициите, експанзията, стимулите за такава експанзия, може да окаже отношение и към ценовата им политика“, подчерта Ганев. Той допълни, че това не е просто счетоводна сметка, както предполага методологията по новия Закон за защита на потребителите.
По-лошото е, че това създава огромна несигурност в икономическата среда, която отново дава сигнал, че заради бюджетни проблеми всеки един сектор може да попадне под ударите на властта, смята Ганев. Той даде пример с промяната в облагането на подземните богатства преди две години и фокусът върху банките преди година.
Всяка година пращаме еднократни сигнали, че ако стане проблем, ще извикаме някой от по-големите бизнеси и ще кажем: „Трябва да попълните малко от дупката“. Това няма как да е добър сигнал за инвестиционна среда“, каза още Ганев.
Вдигането на данъчните оценки на имотите беше очаквано, каза още икономистът. Според него това е трябвало да се направи, защото от 15 години не са пипани. По думите му това няма да има директно отношение към цените на имотите, но ще направи по-справедлива базата. Но само с тази мярка няма как да очакваме, че ще се обърнат процесите на имотния пазар, категоричен бе той.


Баскетболният Черно море загуби гостуването си в Самоков
Британски анализатор: 21 от 22 атаки в Черно море са руски
България ще търси инвеститори от Саудитска Арабия
Черно море победи при 17-годишните с 9 души
МВнР с предупреждение към пътуващите за Белгия
Наистина ли са ни нужни 92 000 души на климатична конференция?
Пет направления, по които САЩ и Китай се сблъскват в AI сферата
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Преговорите на ООН за климата CO31 се провалиха след остри спорове
Пол Грифитс: Структурата на пазара не се е променила
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Бабата на 6-годишния Ангел, починал след зъболечение: Аз можех да помогна да го спасим, но ме изтикаха и заключиха вратата
Експлозия на руски кораб в Либия, разследват атака с дронове
Черно море е копие на Ормузкия проток: Русия прилага тактиките на Иран
Стачка парализира транспорта в Брюксел, отменят всички полети от и до Завентем
Краден автомобил и полицейска патрулка катастрофираха в центъра на София