Петър Ганев: Дефицитът за 2026 г. ще е по-близо до прогнозата на ЕК за 4,2% от БВП

С начина, по който се развива бюджетът тази година, е много вероятно Европейската комисия (ЕК) да се окаже по-близо до реалността с нейната прогноза за дефицит от 4,2% от БВП, направена още преди да бъде видят бюджета за 2026 г. Това каза пред БНР Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

„Причината за това е, че наистина се гласува един бюджет с твърде голям дефицит, максимално разтеглен до 5,7% от БВП, отчитайки всякакви възможни капиталови разходи и инвестиции“, каза Ганев. Според него целта за 2027 г. трябва да бъде влизане в рамката от 3% от БВП.

„Ние няма да вървим пътя от 5,7% до 3%. Реалният дефицит ще бъде около 4,2%“, каза той. Икономистът допълни, че през 2027 г. ще се премахне свръхувеличението на разходите за персонал, инвестиционни разходи заради ПВУ, както и някои еднократни разплащания заради фактурите „по чекмеджета“.

По думите му властта има всички предпоставки с растящите проходи заради икономическия растеж и по-високата инфлация от очакваното да влезе в трите процента и сравнително бързо страната да излезе от процедурата по свръхдефицит. Той допълни, че за да излезем от процедурата, трябва не само да покажем бюджет с 3% дефицит, но и да го изпълним по добър начин.

„Ако новата власт иска да укроти бюджета и бюджетния дефицит и да го вкара в някакви рамки, това минава през разходната част“, каза Ганев.

Според икономиста приходните мерки, обсъждани в последните дни, имат отношение към определени системи, но не могат да затворят големия дефицит, отворен през последните няколко години.

Петър Ганев коментира и ситуацията с цените на горивата, заради които всички прогнози правят корекция надолу в икономическия растеж и нагоре – за инфлацията. Той обаче допълни, че докато при горивата трудно можем да имаме контрол, вътрешните фактори за ръста на цените у нас са свързани с импулса на потреблението. Според него това е свързано с бюджетния дефицит, политиката по доходите, кредитирането. Въпреки скъпите горива хората продължават да ги купуват и продължават да пътуват, каза още Ганев. Според него проблемът е почти изцяло при услугите, а не при храните.

„Поне вътрешните фактори трябва да оберем, като намалим дефицита, намалим този свръхимпулс в текущите харчове, като се намерят мерки, които да имат отношение и към експанзията в кредитирането, но това не е облагане на свръхпечалби. БНБ е тази, която трябва да намери път към правилната политика спрямо кредитите, а не с бухалката през облагането на свръхпечалби в банковия сектор и не само“, каза още Ганев.

Във връзка с идеите на управляващите за налагане на данък „свръхпечалба“ в шест сектора, той заяви, че когато се изтегли ликвидност от ключови бизнеси и се намали печалбата им, това няма как да не се отрази върху поведението им на пазара.

„То може да намали инвестициите, експанзията, стимулите за такава експанзия, може да окаже отношение и към ценовата им политика“, подчерта Ганев. Той допълни, че това не е просто счетоводна сметка, както предполага методологията по новия Закон за защита на потребителите.

По-лошото е, че това създава огромна несигурност в икономическата среда, която отново дава сигнал, че заради бюджетни проблеми всеки един сектор може да попадне под ударите на властта, смята Ганев. Той даде пример с промяната в облагането на подземните богатства преди две години и фокусът върху банките преди година.

Всяка година пращаме еднократни сигнали, че ако стане проблем, ще извикаме някой от по-големите бизнеси и ще кажем: „Трябва да попълните малко от дупката“. Това няма как да е добър сигнал за инвестиционна среда“, каза още Ганев.

Вдигането на данъчните оценки на имотите беше очаквано, каза още икономистът. Според него това е трябвало да се направи, защото от 15 години не са пипани. По думите му това няма да има директно отношение към цените на имотите, но ще направи по-справедлива базата. Но само с тази мярка няма как да очакваме, че ще се обърнат процесите на имотния пазар, категоричен бе той.