Обещанието за консолидация остава само на хартия

Бюджетът вече е в Народното събрание и ако за момент оставим всички политически нюанси настрана, то оставаме с простия факт, че през 2026 г. държавата ще направи рекордни харчове (над 45% от БВП) и ще допусне дефицит в размер на 7,2 млрд. евро (при 3,5 млрд. евро през 2025 г.), пише икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).  В неговия анализ се подчертава, че това се случва в условия на икономически растеж и увеличение на данъчно-осигурителните приходи (без парите от Европа) с близо 4 млрд. евро. Диагностиката на бюджетния дефицит сега е на фокус, но големият въпрос всъщност е какво следва, допълва още той.

Средносрочната рамка дава посока за нормализиране на държавните разходи (до 40% от БВП) и свиване на дефицита (до 3% от БВП) през 2028 г. Дали обаче тази посока на държавните финанси (отвъд 2026 г.) е подкрепена с реални мерки? С предложения проект на бюджета за 2026 г. всички големи въпроси пред траекторията на бюджета остават отворени. Таблицата казва, че разходите за персонал (в т.ч. администрация, полиция, съдебна власт) и за социално подпомагане и грижи (в т.ч. парите за хората с увреждания) ще бъдат под контрол (в някои случаи номинално ще се свият), но без насреща да има реални текстове. Тоест това са предимно обещания за политики, които ще попаднат под много сериозен огън още с проекта на бюджет през 2027 г.

Ганев дава два примера с някои от най-скъпите ведомства/политики в бюджета:

Общите разходи на МВР нарастват от под 1,5 млрд. евро през 2023 г. до 2,2 млрд. евро през 2026 г. Големият ръст (очаквано) е в заплатите през 2025 г. Това е цената на автоматичните механизми. Средносрочната таблица сега дава прогноза от 2,1 млрд. евро през 2028 г., тоест номинално намаление на средствата в следващите две години. Това дали ще удържи? Дори и без автоматични механизми (все още няма нови текстове), темата за заплатите в МВР не може да се счита за решена.

Общите разходи на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) -само националните средства, нарастват от 900 млн. евро през 2023 г. до 2,1 млрд. евро през 2026 г. Големият ръст е в подкрепата за хората с увреждания, която скача от 340 млн. евро (2023 г.) до 1,4 млрд. евро (2026 г.). Тук основна роля играе т. нар. механизъм за лична помощ, който вече струва 800 млн. евро. Сега в средносрочната рамка пише, че до 2028 г. и тук няма да има съществена промяна – ръст от около 100-150 млн. евро в бюджета на МТСП (национални средства) до 2028 г. Как обаче гарантираме, че прекомерният ръст и тежестта на личната помощ ще е под контрол, като и в тази посока няма ясна заявка за законодателни промени?

"Това са два примера, в които се прави хубава заявка за контрол на разходите – в случая в МВР и в МТСП, но без насреща да стоят някакви нови текстове и/или да е постигнато широко съгласие със съответните заинтересовани страни", допълва икономистът.

Според него такива примери има много.

И минималната заплата ще се определя по нов механизъм, но не се знае какъв ще е, тоест това също е отворен въпрос и потенциално тежи на разходите за персонал. С други думи, обещанието за консолидация и справяне с прекомерния дефицит няма да бъде облечено в законодателни текстове с приемането на бюджета за 2026 г. и ще остане отворен въпрос за есента, пише в заключение Петър Ганев.