Жадната за енергия Азия вече си взема поуки от кризата в Иран

Все още няма трайно мирно споразумение в Персийския залив, но Азия, която се нуждае от енергийни ресурси, вече извлича поуки за енергоизточниците от четиримесечната война – тя се нуждае от по-големи буфери, по-голяма диверсификация от доставчици на изкопаеми горива и като цяло по-добър микс от източници на енергия, пише Bloomberg.

Потоците от петрол и природен газ се нормализират и цените намаляха след подписването на временното споразумение между САЩ и Иран миналия месец, което отвори Ормузкия проток и смекчи непосредственото усещане за криза.

Но последиците от историческите сътресения изглежда ще бъдат дългосрочни. Държавните ръководители перосмислят енергийните си приоритети и това се вижда най-осезаемо в Азия, ключов регион, който е потребител на петрол и газ от Близкия изток.

Индия съобщи, че планира да изгради стратегически резерви от суров петрол, пропан-бутан и природен газ, а Индонезия и Малайзия се стремят да увеличат количеството палмово масло, смесвано с дизелово гориво – мярка за укрепване на енергийната сигурност и намаляване на потреблението. Япония може да модернизира рафинериите си, за да могат да преработват суров петрол от по-широк кръг от доставчици. Почти навсякъде усилията за преминаване към възобновяема енергия придобиха спешен характер.

„Войната в Иран беше сурово наапомняне, че енергийната сигурност остава една от най-големите уязвимости на Азия“, казва Уорън Патерсън, ръководител на отдела за суровинна стратегия в ING Groep в Сингапур. „Правителствата трябва и е вероятно ще се съсредоточат върху диверсифицирането на доставките на енергийни ресурси, изграждането на стратегически резерви и ускоряването на енергийния преход. Устойчивост се постига с по-диверсифицирана енергийна система“, допълва той.

Въпреки че въздействието на войната се усети по целия свят, Азия беше засегната почти веднага от нарушаването на притока на енергийни ресурси, който последва първите удари на САЩ и Израел срещу Иран. Относителната ѝ близост до доставчиците на петрол и газ от Залива в комбинация със зависимостта ѝ от вноса направиха региона уязвим при затварянето на Ормузкия проток.

Кризата предизвика недостиг на енергийни ресурси от Индия и Пакистан до Австралия, тъй като бензиностанциите останаха без гориво, последвано от трескаво търсене на алтернативни краткосрочни доставки, за да се преодолее недостигът. Китай се справи по-добре, подкрепен от значителните запаси и по-широката си мрежа от източници на алтернативна енергия, но все пак не беше имунизиран. Пекин в крайна сметка намали износа на гориво.

Вносът на Азия от Близкия изток пострада от кризата в Иран – покупките от други страни като САЩ нараснаха, за да заменят изгубените доставки. Графика: Bloomberg LP

Сред по-богатите държави в Азия войната „показа колко силно е зависима Япония от Близкия изток“, коментира Юн Саито, старши сътрудник в Японския център за икономически изследвания и бивш генерален директор за икономическото и фискално управление в кабинета на страната.

„Япония спечели време като освободи петрол от стратегическите си резерви, като същевременно координираше действията си с други страни. Тази комбинация изглежда даде сравнително добри резултати. Но основният структурен риск не се е променил“, отбеляза той.

Преди войната Япония внасяше около 90% от петрола си от региона на Персийския залив, като по-голямата част от него трябваше да премине през Ормузкия проток. За да открие пътя за по-устойчив модел, страната обмисля финансирана от правителството програма за модернизиране на рафинериите, за да могат по-добре да обработват суров петрол от други региони, съобщи японското издание Nikkei.

Подобни стъпки се наблюдават и на световния пазар на втечнен природен газ, тъй като купувачите се стремят към сигурност чрез изграждането на по-широка мрежа от доставчици. Сред тях е Индия, която беше силно зависима от близкия Катар за своя втечнен природен газ, но сега се обърна към други страни, включително САЩ и Оман, показват данни на Bloomberg от проследяването на кораби.

„Силен микс“

Други страни като Сингапур и Тайланд, и двете редовни вносители на втечнен природен газ от Близкия изток, вече също се насочват към дългосрочни доставки от САЩ в усилията си за ребалансиране на доставките. Страни като Пакистан и Виетнам обмислят начини да намалят изцяло зависимостта си от суперохладеното гориво, като използват местни запаси от газ или ускорят внедряването на възобновяеми енергийни източници.

Пазарът на втечнен природен газ „пое сътресенията с доставките и възстанови баланса“, коментира Ивън Тан, анализатор в компанията за анализи ICIS. „Малко вероятно е прекъсване от такъв мащаб да се повтори, но то доказва значението да силния микс от американски и близкоизточен втечнен природен газ в портфейла на всяка страна“, допълва той.

В Югоизточна Азия Индонезия реагира на кризата, като ускори въвеждането на дизелова смес, състояща се от 50% биогорива от обширните ѝ палмови плантации.

„Идеята е не само да се намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива, но и от самите изкопаеми горива“, коментира Фаби Тумива, главен изпълнителен директор на Института за реформа на основните услуги, неправителствена организация в Джакарта.

„Тъкмо това всъщност повишава енергийната сигурност. Поуката, която Индонезия трябва да си вземе, е, че не можем да разчитаме на суровини, които са силно зависими от геополитиката и международните отношения“, допълва той.

Освен в областта на енергетиката, кризата имаше и последствия, които ще се проявят по-бавно, включително въздействието върху пазарите на храни, друго главоболие за азиатските правителства. Конфликтът ограничи предлагането на изкуствени торове и повиши разходите.

Докато голяма част от Азия се опитва да формулира отговора си, Китай – втората по големина икономика в света, може би вече разполата с някои от тях. По време на кризата страната намали вноса си на петрол, използва част от търговските си петролни резерви и заложи на възобновяемите енергийни източници след дългогодишно разширяване на капацитета.

На пресконференция миналия месец Ван Хонджъ, директор на Националната енергийна администрация в Китай, изрази задоволство от способността на страната да се справи с кризата, като посочи оценките на международните коментатори, че Пекин не само се е предпазил от сътресенията, но и е действал като стабилизираща сила за световната икономика.

„Световният енергиен пазар преживя драстични колебания, като много страни пострадаха от недостиг на енергийни ресурси в различна степен, нарастващи цени на петрола и затегнато предлагане. Но енергийната система на моята страна издържа на въздействието, запази цялостен баланс между търсенето и предлагането и стабилни цени, като показа силна устойчивост“, добави той.

Засега притоците през Ормузкия проток продължават да се възстановяват, засилвайки натиска към понижаване на цените на енергийните ресурси и предоставяйки на правителствата известна добре дошла възможност да поемат глътка въздух, докато преценяват вариантите си за действие. Но Патерсън от ING предупреждава, че те не бива да пропускат да предприемат действия.

„Бъдещи прекъсвания на доставките от Персийския залив не са изключени, затова връщането към обичайния начин на работа би било грешка“, отбелязва той.