Вместо "демилитаризация" оръжията на Киев стават повече, Тръмп не е звънял на Путин

През 2022 година една от целите на руската "специална военна операция", както в Москва наричат войната в Украйна, беше "демилитаризация" на Киев. Но вместо това страната разполага с все повече оръжия и военни възможности, отбелязва руският военен анализатор Михаил Звинчук, бивш говорител на Министерството на отбраната на Русия и създател на един от големите рускоезични канали в Telegram - "Рибар", с повече от 1,5 млн. последователи.

Той обръща внимание на заявленията след последната среща на върха на НАТО в Анкара, където официално беше потвърдена продължаващата подкрепа за Украйна.

Ударите по Русия ще се увеличават с помощта на САЩ - с разузнавателни данни, крилати ракети, управляеми авиобомби и Starlink, пише анализаторът и отбелязва и заявленията на ръководителя на водещата украинска оръжейна компания Fire Point Денис Штилерман за очакваните удари с украинската разработка балистична ракета FP-9.

Според публикация в Министерството на отбраната на Русия Украйна даже вече е използвала ракетата за удар към Москва, но системите за противовъздушна отбрана са сработили и тя е свалена. На 30 юни институцията съобщи за унищожаването на "оперативно-тактическа ракета" и според "Рибар" става въпрос или за FP-9, или "Грим - 2" - ракетен комплекс, който Украйна разработва още преди началото на пълномащабната война.

Но това далеч не е всичко, коментира още Звинчук, отчитайки множество евтини и масово произвеждани ракети и боеприпаси, които получава Украйна от западните си съюзници.

Украйна обаче използва само свои разработки за атаките по обекти на територията на Русия. Това е едно от ограниченията, които съюзниците въведоха още в началото на пълномащабната война. Според медийни публикации предишният президент Джо Байдън е бил негативно настроен дори и срещу удари по рафинерии и други енергийни обекти в Русия, които сега стават все по-ефективни.

Сега Доналд Тръмп определи тези удари като "ескалация, която може да доведе до края на войната".

Украинските дронове подпалиха пристанището в Таганрог

В нощта срещу 10 юли украинските дронове атакуваха петролен терминал на пристанището в Таганрог, част от активите на "Курганнефтепродукт". Възникнал е пожар, заради който се евакуират живеещите наблизо. Местните власти съобщават и за поредния пожар в рафинерията в Илски (Краснодарския край), която е с капацитет за преработка на 6,6 млн. тона петрол годишно.

Поражения върху петролна база са нанесени в град Азов (Ростовска област), потвърдени от геолокализирани кадри. Има съобщения и за удар по оптико-механичен завод в града, част от военно-промишления комплекс на Русия.

Продължават и операциите на безпилотните сили на Украйна в Крим, като през нощта е поразена една от най-модерните подстанции на полуострова - 110-киловолтовата подстация "Мойнаки" край Евпатория, изцяло ремонтирана през 2024 година. Отново се съобщава и за мащабно прекъсване на електрозахранването в Крим, Херсонска и Запорожка област.

Руското Министерство на отбраната съобщава за унищожени 376 дрона над 12 руски региона и Крим.

Украинските ВВС съобщават за изстреляни 137 дрона към територията на Украйна, от които са унищожени 114. Има съобщения за преки попадения на 18 дрона в 16 локации. Сред  тях са и бензиностанции в близките до фронтовата линия региони.

Украинската Freyja може да стане в основата на европейска ПВО-система

Балистичните ракети са едно от последните предимства на Русия в Украйна, заяви преди дни украинският президент Володимир Зеленски и посочи, че Киев работи активо за намиране на алтернативи на Patriot. По време на брифинг в приложението WhatsApp след срещата на НАТО в Анкара той коментира, че скоро се очаква пакет с ракети Pac -3 от САЩ, но и също така се работи по различни варианти за противодействие на балистичните ракети, включително и с европейски системи като SAMP-T NG. Проблемът с нея е същият като с Patriot - скъпи и бавни за производство ракети и други компоненти.

Украйна ще предложи до дни на "антибалистичната коалиция", която беше сформирана наскоро, своята разработка за противобалистична ракета Freyja, чийто тест беше показан в началото на юни. Тя ще бъде в основата на общоевропейска система, в която ще бъдат използвани готови компоненти от други държави - радари, пускови устройства и т.н., обясни още Зеленски.

Украинският президент анонсира скорошна среща във Франция, на която ще бъдат обсъдени подробностите около бъдещия европейски отбранителен комплекс.

Още в първите месеци на войната военни анализатори отбелязаха, че Украйна развива своеобразен отбранителен "Франкенщайн", тествайки съвместната работа на системите за ПВО от съветско време, които притежава, и западното оборудване, което получава от партньорите си.

Все по-силни са гласовете, подкрепящи членството на Украйна в НАТО

В своето онлайн интервю Зеленски коментира и членството на Украйна в НАТО - цел, срещу която се обяви Москва в началото на военния конфликт. Той посочи, че на срещата в Анкара темата не е била дискутирана, но и че все по-силни са гласовете на държавите, които подкрепят влизането на Украйна в организацията.

Отбранителният комплекс на Украйна е на нивото на държавите в НАТО и става по-силен, посочи още той. "Всички уважават нашата армия и нашите оръжейни компании", допълни още той. По време на реч на форум на отбранителната индустрия в Анкара Зеленски коментира, че Украйна вече има военен опит в реални бойни действия, което ще бъде от полза за НАТО.

"Затваряне" на небето над Украйна е тема, която изненада Русия

След срещата си със Зеленски в Анкара американският президент Доналд Тръмп намекна, че е обсъждано отдавнашно искане на Киев за "затваряне" на небето над Украйна. Той не даде повече подробности дали това може да се случи с отдаване на повече средства за ПВО или дори чрез самолети на НАТО, които да унищожават руските ракети над Украйна.

Този намек обаче изненада Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, че досега темата не е дискутирана, макар че Украйна искаше защита от руските ракети в първите дни на войната, когато изчерпа всички средства за ПВО. Песков беше категоричен, че именно наличието на войски на НАТО в Украйна, и/или действия на НАТО в страната, е причината за началото на "специалната военна операция".

Пред ТАСС Песков също така отбеляза, че американският президент все още не е говорил с Владимир Путин, въпреки че анонсира този разговор по време на брифинга си със Зеленски в Анкара.

Кой защитава Азовско море?

В няколко поредни дни Украйна съобщи за удари с дронове по танкери в Азовско море, осъществяващи доставки до окупираните пристанища и руските военни части, разположени в района. Службата за сигурност (СБУ) отбеляза, че за 96 часа са ударени 35 танкера - всички под санкциите на Запада и "бензин в Крим няма да има".

В нощта срещу 10 юли има данни за нови удари по танкери, но информацията все още се потвърждава.

Руски военни наблюдатели критикуват както движението в групи, което е видно от кадрите, разпространени от украинските военни, така и от видимата липса на защита. Формално танкерите може и да плават под чужд флаг, но Азовско море е вече вътрешно за Русия, посочват още анализаторите.

В социалните мрежи беше разпространено видео, в което се вижда руски изтребител Су-30, който патрулира над Азовско море по време на една от атаките, но не успява да защити корабите.

Руските военни започват операцията си към Дружкивка

Руски военни анализатори съобщават за начало на операцията към Дружкивка, в близост до Костянтинивка. Според съобщенията продължават мерки по "разчистване" на останалите украински позиции в Костянтинивка, която анализатори посочват, че ще отнеме седмици. Според оценките на Института за изучаване на войната (ISW) няма съществена промяна в тези направления.

Руските военни наблюдатели отбелязват и масирани удари с управляеми авиационни бомби по Добропиля.

Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 1597-ия ден от пълномащабната война (9 юли) показва, че интензивните боеве продължават. Регистрирани са 283 атаки спрямо 268 ден по-рано. Русия е извършила и 96 въздушни удара с 286 управляеми авиационни бомби, както и 3400 артилерийски обстрела по позиции на фронтовата линия и близките населени места. Използвани са и 10 хил. fpv-дрона.

Данните на ВСУ сочат, че най-активни са бойните действия в Костянтинивка, където се съобщава за 33 атаки, както и в Словянското направление (30 атаки), където има съобщения за опити за инфилтрация на руски военни. Интензивна е битката за Хуляйполе (22 атаки), както и в покрайнините на Покровск, където Украйна все още запазва позиции. 

ВСУ съобщава и за 18 атаки в приграничните зони в Харковска област, вероятно активността се увеличава след коментарите на руския президент Владимир Путин за нуждата от разширяване на буферната зона в Украйна.

Във Вишневе е взривен склад на "Укроборонпром"

При последната масирана атака на Русия в предградието на Киев Вишневе е бил взривен склад с боеприпаси на държавната оръжейна компания "Укроборонпром", съобщи по време на брифинга си в WhatsApp Зеленски. Той уточни, че в момента тече криминално разследване на случая и се очакват уволнения в компанията.

По-рано от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) заявиха, че не са свързани с обекта, взривен след попадения на ракети "Искандер - М", както и че спазват наредбите да не държат взривни вещества и боеприпаси в населени места.

В Китай са притеснени от руски коментари за използване на ядрено оръжие

Володимир Зеленски каза още, че Близкият изток и ролята на Китай във войната в Украйна са били две теми, широко дискутирани по време на срещата му с американския президент Доналд Тръмп. Той отказа да даде повече подробност за разговора, но отбеляза, че други лидери в Анкара са споделили, че са имали контакти с китайски високопоставени чиновници в последно време.

Според него в Пекин има притеснения относно руски коментари за възможно използване на ядрено оръжие в Украйна. Такива често се появяват и от устата на политици, и в коментарни предавания по обществените телевизии.