Пониженията на лихвите поставят доверието в централните банки пред ново изпитание

Централните банки рискуват инфлацията да остане над целевите равнища, ако понижават лихвените проценти твърде бързо, предупреждават икономисти. Според тях паричните власти са изправени пред много по-сложен етап след години на ускорена инфлация и поредица от икономически сътресения, пише Euronews.

Предупреждението беше отправено по време на първия Диалог за паричната политика в узбекистанската столица Ташкент, където представители на Международния валутен фонд (МВФ), централни банки и академичните среди обсъдиха как паричната политика трябва да реагира на несигурността, инфлационния натиск и променящите се финансови условия.

Атанасиос Орфанидис, професор в Масачузетския технологичен институт (MIT) и бивш управител на Кипърската централна банка, заяви, че периодът след пандемията от Covid-19 е показал колко скъпо може да струва неправилната оценка на инфлацията.

„Ако погледнем периода след пандемията, много централни банки по света не калибрираха правилно политиката си и в резултат инфлацията се оказа значително по-бърза от равнищата, съответстващи на ценовата стабилност, към които се стремяха“, каза той.

„Опасението ми е, че за много централни банки облекчаването на паричната политика се обсъжда твърде рано“, казва още Орфанидис.

Повтарящите се сътресения усложняват решенията

Проблемът не е само във времето на понижаване на лихвените проценти. По-голямото предизвикателство пред централните банки е да запазят доверието към политиката си в условия, когато ценовите шокове, нарушенията във веригите за доставки и колебанията в търсенето стават все по-трудни за прогнозиране.

Коба Гвенетадзе, постоянен представител на МВФ в Узбекистан, заяви, че централните банкери трябва внимателно да анализират какво е проработило и какво не по време на кризите през последните години.

„През последните пет години бяхме свидетели на поредица от сътресения. Именно затова извлечените поуки и обменът на опит са изключително важни“, каза тя.

По думите ѝ пандемията е показала, че централните банки не могат винаги да приемат нарушенията в доставките като краткотрайно явление.

„От опита с Covid-19 научихме, че дори когато първоначално предлагането е основният източник на инфлационен натиск, в по-късен етап подобни сътресения могат да започнат да оказват много по-силен ефект върху инфлацията“, посочи тя.

Таргетирането на инфлацията и доверието

Според Орфанидис таргетирането на инфлацията остава една от най-ефективните рамки за провеждане на парична политика, особено когато икономическата среда става по-трудна за прогнозиране.

„Според мен това е рамка, която работи много добре. Именно такъв подход беше възприет през последните години и в Узбекистан“, казва той.

„Като се концентрира върху овладяването на инфлацията и поддържането на ценовата стабилност, централната банка създава основата за всички останали корекции, които трябва да бъдат направени, когато икономиката бъде засегната от сътресения.“

Узбекистан постепенно преминава към пълноценно таргетиране на инфлацията като част от по-широките пазарни реформи.

Данни на централната банка на страната показват, че инфлацията се е забавила от близо 20% през 2018 г. до 5,5% през май 2026 г. Инфлационните очаквания сред домакинствата и бизнеса също са се понижили - от средно около 20% до приблизително 10%.

Тези показатели са особено важни за успешното въвеждане на режима на таргетиране на инфлацията, който зависи не само от по-бавната текуща инфлация, но и от доверието на бизнеса и домакинствата, че ръстът на цените ще остане под контрол.

Доларизацията намалява с напредването на реформите

Централната банка посочва и намаляването на доларизацията като знак за засилващо се доверие в макроикономическата стабилност.

По данни на институцията депозитите в чуждестранна валута вече представляват около 20% от всички банкови депозити при близо 50% преди, докато делът на кредитите в чуждестранна валута е спаднал до 37% от 54%.

За инвеститорите и бизнеса по-слабата доларизация е сигнал за по-голямо доверие в националната валута и прави паричната политика по-ефективна чрез местните финансови пазари.

Самигжон Иногамов, директор на дирекция „Парична политика“ в Узбекистанската централна банка, заяви, че институцията продължава да изпълнява последователни реформи, включително задълбочаване на вътрешните финансови пазари, либерализиране на финансовата сметка и развитие на по-силен капиталов пазар.

По думите му централната банка ще запази рестриктивна парична политика, за да постигне целта си за инфлацията и да укрепи доверието в своята политика.