Бюджетът на НЗОК за 2026 г. мина на първо четене в зала

Парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. със 131 гласа „за“, 58 „против“ и един „въздържал се“, съобщава БТА. Подкрепиха го „Прогресивна България“ и ДПС, а против гласуваха от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. Един депутат от ГЕРБ-СДС гласува „въздържал се“.

Проектът предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Заложено е здравноосигурителните приходи да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро – от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Разходите според законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%.

Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател – служител.

За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ – 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична медицинска помощ – 345,6 млн. евро.

Според опозицията в предложения проектобюджет на НЗОК няма реформи. Управляващите се оправдаха с наследените проблеми и обещаха промени.

По думите на здравния министър Катя Ивкова е ирационално да се правят реформи по структури на бюджет в средата на годината.

„Реформата в здравеопазването започна много отдавна, преди 20 години. Факт е, че след толкова дълги години опити да се реформира системата, дестабилизацията, до която се е достигнало, е нещо срамно. Въпреки всички усилия, които са положени и в тази зала, е срамен резултатът както по отношение разходването на средства, така и по отношение на постигнатите здравни резултати“, каза тя.

„Бюджетът, който предлагаме, е такъв, защото следва политиките, които в продължение на години са наложили тези порочни практики, през които се източваше НЗОК“, заяви депутатът от „Прогресивна България" Георги Петров.

При този наложен модел, ако в средата на тази отчетна година решим да направим ударно тези реформи, означава, че рискуваме да блокираме бюджета на НЗОК и болничната помощ. Ще започнем процес на спиране за тези течове, първо трябва да се започнат реформите и след това да се нагласи бюджетът, заяви депутатът от „Прогресивна България".

„Това е поредният увеличен бюджет, но това увеличение не предполага решение на системните проблеми в сферата на здравеопазването, повече пари не означава автоматично по-добро здравеопазване“, каза Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС.

„Проектобюджетът за поредна година повтаря структурата и философията на бюджетите от последните над десет години и не предвижда реформи“, заяви и Джевдет Чакъров от ДПС. Той обаче каза, че от ДПС ще подкрепят проектобюджета, за да има нормално функциониране на системата на здравеопазването.

„За поредна година ставаме свидетели не на стратегическо държавническо планиране, а на краткосрочно счетоводно упражнение“, каза Александър Симидчиев от „Демократична България“. По думите му този бюджет не лекува болестите на здравеопазването, а просто допълнително ги финансира. Той посочи, че има очевадна липса на политическа воля за реформи. Депутатът посочи, че проектобюджетът на НЗОК е в несъответствие с Националната здравна стратегия до 2030 г.

„Бюджетът на НЗОК се увеличава с малко над 8%, но това не е заслуга на управляващите, а на работещите и работодателите, които оживяват икономиката, от която се събират здравноосигурителните вноски“, каза Николай Денков от „Продължаваме промяната“. Увеличението за болничната спрямо извънболничната помощ е пет към едно. Този факт подсказва какви са приоритетите на правителството, каза депутатът.

„Няма да подкрепя проектобюджета, защото не се променя нищо от досегашната практика – даване на повече пари в една и съща продънена каса, каквато е НЗОК“, заяви Петър Петров от „Възраждане“. Той също отбеляза, че липсват реформи. Заложени са нереалистично завишени приходи от здравни вноски. Имам съмнения, че това почива на някакви реални данни, каза той. 217 млн. евро повече се дава за болнична помощ, но не виждам това да гарантира по-качествени услуги или прекратяване на „далаверите с клинични пътеки“. 123 млн. евро повече са предвидени за лекарствени продукти, но не смятам, че гарантират повече лекарства, които да са поемани от НЗОК, и не пресичат „далаверите с лекарства и медицински изделия“, коментира Петров.

По-рано през деня беше приет и бюджетът на държавното обществено осигуряване. Предстои през следващата седмица да бъде разгледан и проектът на Закона за държавния бюджет за 2026 г.