Парламентът одобри на първо четене законопроекта на държавното обществено осигуряване

Проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. беше приет на първо четене в пленарна зала с 131 гласа „за“ и 70 гласа „против“. Законопроектът беше подкрепен от „Прогресивна България“ и ДПС.

В него е предвидено от 1 януари 2026 г. минималната заплата в страната да бъде в размер на 620,20 евро.

От 1 август се актуализират минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. се изравнява с минималната работна заплата. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 август 2026 г. се определя в размер на 2300 евро.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт поетапно да започнат да плащат лични осигурителни вноски, като се предвижда компенсиране на възнагражденията с оглед на запазване на достигнатия нетен доход.

Средният брой на пенсионерите за 2026 г. се очаква да нарасне до около 2 070 700 лица. За пенсиите, отпуснати след 1 юли 2026 г., отпада т.нар. Covid добавка. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. – 1738,40 евро. Запазват се на досегашните си нива размерите на обезщетенията за безработица и за отглеждане на дете и на редица еднократни помощи.  

Депутатът Илиана Жекова от парламентарната група на ГЕРБ-СДС заяви, че този бюджет не възстановява справедливостта в системата. Анна Бодакова от „Демократична България“ отбеляза, че не може всяка година, когато не достигат средства, таванът на осигурителния доход да се вдига.

„Българската средна класа не е банкомат“, каза тя. Според Бодакова няма никакъв план как осигурителната система да стане постепенно по-самостоятелна и устойчива.

Според Владислав Панев от „Демократична България“ повишаването на минималния осигурителен праг в някои сфери е с над 70% и би засегнало доста бизнеси в страната, които не са го предвидили в годишните си бюджети.

Владислав Горанов от парламентарната група на ГЕРБ-СДС отбеляза, че промяната в осигуряването на държавните служители според него е грешка, защото не постига целите за подобряване на фискалното състояние на държавата, а вреди в две направления – повишават се правата на тези държавни служители и се повишава средният осигурителен доход, на база който се изчислява и пенсията.  

„Това представлява една макроикономическа безсмислица, която не знам защо трябва да се случва“, каза Горанов и допълни, че тази мярка „изяжда фискално пространство“, ако се спазва чл. 28 от Закона за публичните финанси, според който максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт.

Социалният министър Наталия Ефремова защити повишаването на минималния осигурителен праг, като коментира, че има практика работодателят да сключва трудов договор със служителя на минималната работна заплата, а останалата част от възнаграждението не се декларира.

„Това означава сив сектор и недеклариран труд. Това е всъщност проблемът, който ние следва да борим с това минимално увеличение на минималните осигурителни прагове, които имат за цел да повишат защитата на трудещите се хора“, каза Ефремова. Според нея действително е възможно в определени случаи разполагаемият доход на заетите да се понижи заради мярката, но в дългосрочен план правата им стават по-защитими.  

В отговор на редица критики от страна на опозицията във връзка с размера на социалните плащания, предвидени в законопроекта, Даниела Георгиева от „Прогресивна България“ обяви, че социалните плащания не се замразяват, а се запазват. Това изказване лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обяви за цинично и напомни, че дори най-консервативните финансово управления не са посягали на социалните плащания.

Спор в залата предизвика и размерът на пенсиите. Социалният министър Наталия Ефремова заяви, че разходите за пенсии през 2020 г. са били близо 5,5 млрд. евро, а през 2025 г. са нараснали до 13 млрд. евро – близо 3 пъти. С толкова се е повишил и размерът на минималната пенсия за периода.

„Това означава, че изпреварващият ръст на разходите има своята цена и тя се плаща от всеки един. Ако искаме веднага да увеличим пенсиите, които да бъдат над линията на бедност, това значи да вдигаме данъци. Няма друг начин да се компенсират такива ръстове“, каза Ефремова.

Асен Василев отговори, че трансферите за пенсии от националния бюджет са се увеличили, но е нараснал и брутният вътрешен продукт.

В крайна сметка законопроектът беше гласуван с гласовете на 122 депутати от „Прогресивна България“ и 9 гласа от ДПС.