Бюджетната комисия прие на първо четене ръста на осигурителните прагове

С 14 гласа „за“ и 9 гласа „против“ бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., внесен от Министерския съвет. Освен представителите на управляващата „Прогресивна България“ подкрепата си към законопроекта декларираха и от ДПС.

В бюджета на държавното обществено осигуряване е предвидено държавните служители да започнат да плащат сами личните си осигурителни вноски в съотношение 80:20 работодател спрямо служител от 1 август, а от началото на 2027 г. вноските да се изравнят с тези в частния бизнес – 60:40.

Увеличава се максималният осигурителен доход до 2300 евро, като се повишават и минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии над минималната работна заплата, считано от 1 август. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 август ще бъде 620,20 евро, колкото е минималната работна заплата.

Предвижда се средната пенсия през тази година да достигне 543,46 евро.

Според министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова с предложения законопроект се гарантира пълен обхват на социалните права на хората, като се осигуряват всички средства за необходимите социално-осигурителни плащания. Тя обеща по-добри параметри да има заложени в бюджета за следващата година.

„В следващия бюджет ясно ще се открият всички важни за нас точки, които сме презентирали пред гражданите, за да ни подкрепят на изборите през април“, заяви по време на дискусиите и депутатът от ПБ Мария Тодорова, като по време на обсъжданията на законопроекта информация какви мерки се предвиждат през следващата година продължи да липсва.

Именно по тази линия беше и критиката на Любомир Дацов от Фискалния съвет, според когото е необходимо да има яснота за стъпките, които се правят в следващите години.

„Необходимо е да се работи за средносрочна и дългосрочна стратегия за развитие на пенсионната система, защото няма как устойчиво първият стълб да поема тази тежест, ако искаме да имаме адекватни пенсии в бъдеще“, каза той.

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) отправи критика към увеличаването на максималния осигурителен доход в средата на годината и призова за предвидимост с каква честота и какъв процент ще се случва то. Тя критикува и запазването на обезщетенията непроменени с аргумента, че при задържане за прекалено дълъг период на едно плащане на едно ниво, всяко осъвременяване е по-скъпо.

Според Добрин Иванов от АИКБ (Асоциация на индустриалния капитал в България) всеки трябва да получава пенсия спрямо осигурителния си принос, а рискът от попадане под линията на бедност да се компенсира от социалната, а не пенсионната система. Всеки в България трябва да се осигурява върху пълния си доход и държавата има всички инструменти да го контролира, смята той.

Боян Митракиев от КРИБ подчерта, че не трябва да бъдат индексирани заплатите на държавните служители с огромни доходи заради поемането на личните осигуровки от самите тях.

Спроед Ася Гонева от КНСБ повишаването на минималните осигурителни прагове ще повлияе в борбата със сивата икономика, като тя изрази подкрепа и за повишаването на максималния осигурителен доход.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ коментира, че „дупката“ във фонда за пенсии се дължи на съзнателен избор относно данъчното облагане в България, направен между 2000 г. и 2010 г., но избраният осигурителен модел не трябва да се използва за оправдание да се повишават данъци. Той се обяви против възможни идеи за отмяна на плоския данък и повишаване на данъците върху труда. Според него вдигането на осигурителните прагове трябва да върви ръка за ръка с увеличаване на правата в системата.

Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров отбеляза, че ръстът на минималните осигурителни прагове ще има отрицателен ефект в някои по-малки населени места, където възнагражденията са по-ниски. Според него мярката може да има обратен ефект по отношение на борбата със сивата икономика.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС обяви, че партията му няма да подкрепи предложения проект за бюджет на ДОО, а Айтен Сабри от ДПС заяви, че партията ѝ ще даде подкрепата си, но с предложения между първо и второ четене.

Според Цончо Ганев от „Възраждане“ в предложенията няма никаква визия за развитие и никъде не се предвиждат реформи. Оправданията с бившите управляващи ще тежат до един момент, след това ще свършат, предупреди той.

По време на дискусиите социалният министър Наталия Ефремова настоя, когато става дума за семейните помощи за деца и еднократни социални плащания, да не се говори, че са замразени, защото според нея точната дума е „запазени“.

„Те са такива, каквито са дадени в началото на 2026 г., ние завършваме годината със същите размери, които така или иначе съществуват в националното законодателство“, каза тя.

Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ обаче изтъкна, че те реално са замразени, защото тригодишната средносрочна бюджетна рамка предвижда размерът им да се запази до 2028 г. включително.

„Ако вие получавате минимална заплата, през тази година трябва да платите 125 евро допълнително осигуровки, а срещу тях ще получите едно голямо нищо“, каза той. „Ако се осигурявате на максималния осигурителен доход, ще платите 1128 евро на година допълнително за осигуряване, отново без да получите нищо“, коментира Сабрутев.  

След гласуването на законопроекта депутатите продължиха с обсъжданията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), след което ще преминат към гласуването на законопроекта за държавния бюджет.