Надзорният съвет на НОИ одобри бюджета на ДОО с по-високи осигурителни прагове

Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) утвърди проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., съобщиха от пресцентъра на института.

Проектът за бюджет на ДОО предвижда 7,8% увеличение на пенсиите от 1 юли тази година, както и вдигане на някои минимални осигурителни доходи и на максималния осигурителен доход до 2300 евро. В проектобюджета влиза и обявеното от финансовия министър Гълъб Донев поетапно връщане на личните осигурителни вноски на държавните служители в съотношение 80:20 с превес за държавата.

Общо 15,2 млрд. евро разходи се залагат за пенсии и обезщетения, като спрямо предходната година ръстът по това перо е с над 1,2 млрд. евро. Недостигът на средства, който ще се покрие от централния бюджет, е над 6,4 млрд. евро и за година нараства с 494 млн. евро.

От 1 август 2026 г. за държавните служители и тези, наети по Закона за съдебната власт, се въвежда лична осигурителна вноска при съотношение 80:20 между осигурено лице и осигурител. Предвижда се компенсиране на възнагражденията с оглед запазване на достигнатия нетен доход на засегнатите категории лица. 

От същата дата максималният осигурителен доход се повишава на 2300 евро, ще се актуализират и минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности, като за самоосигуряващите се лица минималната вноска ще е 620,20 евро, колкото е и минималната работна заплата.

От 1 юли тази година пенсиите се осъвременяват по швейцарското правило със 7,8%. Минималната пенсия за стаж и възраст от тази дата става 347,51 евро. 

Средната пенсия ще достигне малко над 543 евро с номинално нарастване от 9% и реално от 4,5%, след като се приспадне прогнозираната инфлация от 4,3%.

Няма промяна при тавана на пенсиите и другите изплащани от НОИ обезщетения. Остават замразени и обезщетенията за майчинство през втората година, както и минималният и максималният размер на обезщетението за безработица.

От 1 август се повишава максималният осигурителен доход на 2300 евро. Ще нарастват и минималните осигурителни прагове по икономически дейности. За самоосигуряващите се минимумът ще бъде 620 евро и 20 цента.

За всички новоотпуснати пенсии след 1 юли няма да се начислява Covid добавка - сумата от 30,68 евро.

Общо за плащане на пенсии са заложени 13,5 млрд. евро, или с 9,6% повече спрямо предходната година. 

„С този бюджет гарантираме, че всички социални плащания, обезщетения и пенсии ще бъдат обезпечени без забавяне и ще се изплащат през цялата година“, каза министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, цитирана от БТА.

Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 543 евро, което е с 45 евро повече в сравнение с миналата година, каза тя. И допълни, че очакваното повишение на доходите на възрастните хора ще е резултат от планирания ръст на всички пенсии със 7,8% от 1 юли. 

Ефремова подчерта, че една от най-важните мерки в проекта на бюджета на ДОО е насочена към ограничаване на сивата икономика, изсветляване на заетостта и осигуряване на допълнителни приходи в осигурителната системата.

"За първи път от 10 години предвиждаме повишаване на минималните осигурителни прагове за различните професии и икономически дейности, а максималният осигурителен доход ще достигне 2300 евро“, посочи тя. Според разчетите на НОИ тези мерки ще осигурят 130 млн. евро допълнителни приходи в бюджета на ДОО. 

Министърът подчерта, че повишаването на минималните осигурителни прагове е обсъдено предварително с бизнеса. „Стъпката не е голяма. Тя е необходима и е справедлива най-вече за хората, които по този начин ще имат по-добри осигурителни права и ще получават по-високи обезщетения при болнични и майчинство или при пенсиониране“, каза тя.

Положителен ефект от повишаването на минималните прагове за осигуряване ще е и прекратяването на досегашната практика работещи на ръководна длъжност или с висока квалификация да се осигуряват на значително по-ниски доходи от реално получаваните. „Това означава, че един ръководител няма да може да се осигурява на 620 евро, както се случва в момента. По този начин целим прекратяването или поне намаляването на практиката част от възнаграждението да се изплаща в плик“, каза социалният министър.

На този етап няма да подкрепим проекта на бюджет, каза зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева преди заседанието. Тя изрази притеснение от увеличаването на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове. Тя заяви, че работодателските организации настояват те да отпаднат изобщо.

„Бяхме стигнали до едно ниво, в което почти всички икономически дейности и квалификационни групи бяха със сходни размери на минималните осигурителни доходи, а сега се прави едно стъпаловидно покачване между 12% и близо 70% за отделните категории квалификационни групи в различните икономически дейности, което ще се случи от 1 август“, коментира Минчева. „По същия начин е и с максималния осигурителен доход, който се предвижда да се увеличи също от 1 август“, каза тя.

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов също обяви, че синдикатът не подкрепя проектобюджета.

Фискалният съвет одобрява изравняването на осигурителната тежест за всички заети, но не одобрява повишаването на заплатите в публичния сектор.

Привилегията за поемане на пълните осигуровки от страна на държавата е останала от времето, когато държавните служители не бяха добре платени. Към днешна дата тази привилегия е по-скоро несправедлива спрямо останалите служители в държавната администрация (на трудов договор) и служителите в частния сектор. Няма икономическа логика в това едни служители да плащат лични осигурителни вноски, а други да не плащат, посочва се в становище на Фискалния съвет.

По сметки на експертите от съвета платените осигуровки за държавните служители, включително тези в съдебната система (без тези по Закона за МВР) възлизат на 200 млн. евро., т.е. фискалният ефект за бюджета ще бъде около 100 млн. евро. по-малко осигуровки. Включването на полицаите и военните в обхвата на мярката ще има много по-голям фискален ефект, тъй като към момента държавата плаща 73,3% осигуровки.

Фискалният съвет подкрепя намерението на правителството да изравни осигурителната тежест за държавните служители и магистратите с останалите заети лица в икономиката, но смята, че в обхвата на мярката трябва да се включат и военните и полицаите, за да няма двоен режим и противопоставяне на заетите по сектори.

Също така от съвета смятат, че правителството следва да се възползва от промяната в режима за осигуровките, за да постигне фискална консолидация и да съкрати в някаква степен и без това прекалено раздутите разходи за персонал. Именно в тези два сектора, които остават извън промените засега, заплатите бяха драстично увеличени миналата година. Ето защо Фискалният съвет не счита, че трябва да се предвижда компенсация за покриване на личните осигурителни вноски на потърпевшите от промяната.