Л. Петкова: Ръстът на максималния осигурителен праг отнема от дохода, но носи осигурителни права

Това, което са имали предвид финансовият министър Гълъб Донев и премиерът Румен Радев, говорейки, че няма да бъдат намалявани доходи, е свързано със заетите в държавната администрация и делегираните бюджети, а не със заетите в частния сектор. Това стана ясно от думите на заместник-министъра по финансите Людмила Петкова пред Nova по повод вдигането на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август 2026 г.

Запитана дали това не отнема средства от заплатите на работещите в частния сектор, Петкова заяви: „Трябва да го погледнете [така], че вдигането на максималния осигурителен доход носи след себе си осигурителни права“ и потвърди, че „нетно отнема“.

Като мярка с отложен ефект определи заместник-министърът ефекта върху хазната от това държавните служители да започнат сами да плащат личните си осигуровки.

„Сега, по принцип няма да има ефект, защото ще се компенсира. В бъдеще при увеличаването на заплати, тази компенсация няма да я има“, каза тя.

Относно тавана за заплащането на заетите на изборни длъжности и членове на бордове на директори на държавни дружества и дружества с над 50% държавно участие, Петкова посочи, че целта е да „спре да се настройва обществото срещу администрацията“. Какъв ще бъде таванът обаче към момента не е ясно, защото предстои да бъде определен със закон.

Плавен подход към консолидация

„Критиките действително са за дефицит 5,7% от БВП, но трябва да погледнем откъде се тръгва – дефицит 7,4%“, каза Петкова относно предвиденото ниво на дефицита за 2026 г. По думите ѝ са били възможни два подхода за свиването му – шокова консолидация с увеличаване на данъци и рязко намаляване на разходите или плавна стабилизация с предприемане на структурни реформи.

„Всъщност тези дисбаланси не са постигнати за последните няколко месеца. Те са в резултат на дългогодишни решения, отлагани реформи, неоценени рискове. Така че това, което виждате в бюджета за 2026 г., това са мерки, част от по-широка и дългосрочна политика“, каза Петкова. Според нея плавният подход дава възможност икономиката да продължи да расте и да се запази конкурентната данъчна среда за България.

Реформа в публичната администрация

Широко анонсираната от правителството реформа в публичната администрация изглежда също ще се случи плавно.

„За да бъдат намалени и незаетите бройки, и пенсионерите, това преминава през модернизация, дигитализация на процесите, за да може държавата да продължава да изпълнява своите функции качествено“, каза Людмила Петкова, като подчерта, че това е цялостен процес и ще отнеме време.

Тя защити мерките, предложени в бюджета за 2026 г., като отбеляза, че те са с краткосрочен ефект, а мерките за следващата година ще бъдат включени в Бюджет 2027.

Ръст на лихвите по дълга

Относно значителното нарастване на дълга – до  37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП за тази година и 50,5 млрд. евро за 2028 г., или 35,2% от БВП, Людмила Петкова посочи, че при ръст на икономиката относителният дял на дълга намалява.

Тя отбеляза, че достигането на лихвите по дълга през 2028 г. до 1,790 млрд. евро е прогноза и представлява максимален разход. „Все пак те се изчисляват не само по отношение на новия дълг, но и при рефинансиране на стария – сумата е сборна“, отбеляза Петкова.

„Целта при всяко теглене на дълг, независимо дали на международните или на вътрешния пазар, е да се постигне най-ниска цена“, каза тя. От проекта за бюджет 2026 стана ясно, че дългът извън одобрения от парламента дълг в размер на 3,8 млрд. евро ще бъде необходим и нов – от около 2,2 млрд. евро.  

Усилия за намаляване на сивата икономика

Сред мерките, заложени от финансовото министерство в бюджета за тази година, са такива, насочени към изсветляването на сивия сектор. Петкова даде пример с туризма и платформи като Booking и AirBnB, които ще подлежат на засилен контрол като електронната търговия. Идеята е информацията да се предоставя на НАП, за да стане ясно дали са плащани данъци, осигуровки, такси.

„По отношение на туризма около 60-70% от нощувките не се регистрират. Не само, че не се плащат данъци, не се плаща и туристическият данък за общините“, каза Петкова.

Сред мерките за борба със сивия сектор са и тези, насочени към хазарта, където сивият сектор достига 40%, а оборотите са в размер на 66 млрд. лева за 2025 г.  

Усилията ще бъдат насочени към ограничаване на нелегалния хазарт чрез блокиране на плащания от и към нелегални сайтове, блокирането на самите сайтове от мобилни оператори и интернет доставчици, списък на всички нелегални оператори, който ежедневно да се актуализира.