Проектобюджетът на НЗОК беше приет на първо четене в комисия

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание с 15 гласа „за“, 9 „против“ и нито един въздържал се.

Законопроектът предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Според проекта здравноосигурителните приходи са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Законопроектът предвижда приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро.

Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 година, което представлява ръст от 8,5 на сто на годишна база.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4,93 млрд. евро, което е увеличение с 395 млн. евро, или ръст от 8,7% спрямо миналата година.

През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 101,49 млн. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Законопроектът бе представен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова, която заяви, че той предвижда увеличение на средствата с 8,5% за 2026 г. спрямо предходната година при запазване на здравноосигурителната вноска от 8%. По думите ѝ основната цел е да се гарантират достъпна, качествена и навременна медицинска и дентална помощ, както и стабилност на здравната система чрез повече средства за болнична помощ, лекарства, извънболнична помощ и профилактични програми.

В отговор на критиките за високия дял на средствата за болнично лечение министърът подчерта, че приоритет на Министерството на здравеопазването е постепенното засилване на профилактиката и извънболничната помощ в съответствие със световните тенденции. Ивкова акцентира и върху въвеждането на дигитален контрол чрез системата „еЗдраве“ и инструменти с изкуствен интелект за ограничаване на злоупотребите и по-ефективно разходване на публичните средства, както и върху активното участие на пациентите в контрола чрез електронните здравни услуги. Тя посочи още, че въпросът с възнагражденията на медицинските специалисти следва да се решава чрез преговори по Националния рамков договор и Колективния трудов договор, а изграждането на Националната детска болница остава приоритет, като необходимите средства за проектирането вече са осигурени.

Според Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, бюджетът на НЗОК продължава да нараства като размер, но ефективността на здравната система намалява. Той подчерта, че повече от 20 години ключови реформи, включително въвеждането на нов модел за финансиране, остават незавършени, а голяма част от средствата продължават да се насочват към болничната помощ и лекарствата. По думите му е необходима цялостна структурна реформа, която да подобри ефективността и приоритетите в здравеопазването.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че увеличаването на бюджета за здравеопазване само по себе си не гарантира по-добро здраве на населението. По думите му и през 2026 г. се запазва неефективният модел, при който по-голямата част от средствата се насочват към болничната помощ и лекарствата, вместо към профилактиката и превенцията. Като положителна стъпка той отчете разделянето на бюджетите за генерични и референтни лекарства, но подчерта, че са необходими по-смели структурни реформи, които да подобрят ефективността на здравната система.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че синдикатът подкрепя бюджета на НЗОК за 2026 г., въпреки че има забележки към начина, по който функционира здравната система. Той подчерта, че здравната реформа не липсва, а през годините е била провеждана с грешки и сега е необходимо нейното подобряване, а не започване отначало. Димитров акцентира върху нуждата от повече средства за профилактика и превенция, и призова бъдещите промени да се обсъждат чрез диалог между държавата, работодателите и синдикатите, за да се постигнат устойчиви решения.

От страна на ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова заяви, че парламентарната група няма да подкрепи бюджета на НЗОК за 2026 г. Тя аргументира позицията с липсата на предвидени средства за увеличаване на възнагражденията на младите лекари и за развитие на електронното здравеопазване. Петкова поиска и яснота за приоритетите на правителството в сектора, като попита дали кабинетът продължава да подкрепя изграждането на Националната детска болница, тъй като според нея в бюджета не са предвидени средства за този проект.

Мартин Димитров от „Демократична България“ постави въпроси за ефективния контрол върху разходването на средствата в здравеопазването. Той подчерта, че въпреки увеличаването на бюджета и намаляването на доплащането от пациентите недоволството от системата расте. Димитров настоя за конкретни мерки, сред които задължително въвеждане на търгове при използване на средства от НЗОК от страна на болниците и по-голямо участие на пациентите в контролните механизми. Той призова Министерството на здравеопазването да даде ясен отговор дали ще подкрепи тези предложения и какви действия ще предприеме за ограничаване на неефективното разходване на публични средства.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ заяви, че въпреки значителното увеличение на бюджета за здравеопазване през последните години качеството на услугите за гражданите не се подобрява достатъчно.

От „Възраждане“ Димо Дренчев заяви, че бюджетът за 2026 г. не показва ясна посока за реформи в здравеопазването и предупреди, че системата не трябва да отлага необходимите промени за следващи години. Той постави въпроси за контрола върху фиктивните хоспитализации, разходите за болнична помощ и средствата, насочени към частни лечебни заведения.

(БТА)