Фискалният съвет настоява за „радикално преработване“ на Бюджет 2026 

Фискалният съвет настоява за радикално преработване на бюджетната рамка чрез реално съкращаване на неефективните държавни разходи. Това е записано в заключението от становището на консултативния орган във връзка с предложения законопроект за бюджета за 2026 г., който беше приет на първо четене в ресорната комисия във вторник.

Според Фискалния съвет проектът не включва възможността за реални структурни реформи в публичния сектор, като липсват и решителни консолидационни действия. В становището се констатира, че са заложени минимални разходни корекции и агресивно дългово финансиране, което влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната.

В изводите си Фискалният съвет отчита, че след 2028 г. страната ще навлезе в период с възможност за настъпване на криза, а това трябва да се вземе предвид при опитите за фискална консолидация вследствие на процедурата по свръхдефицит. Фискалният съвет препоръчва фискално усилие от поне 2% от БВП за периода 2026-27 г. и стъпка от поне 1% от БВП за 2028 г. Тази позиция беше изразена от члена на ФС Любомир Дацов по време на обсъжданията на бюджета в ресорната комисия.

Оценките на Съвета показват, че увеличението на размера на инвестициите не рефлектира в дългосрочен растеж извън годината на реализацията им поради състоянието на пазара на труда и качеството на работната сила и механизма за трансфериране на тези ефекти. Подчертава се и значението на структурирането на публичните инвестиции в проекти с висок последващ ефект за икономиката. 

От консултативния орган предупреждават, че има разминаване между определения от ЕК критерий и фискалното правило за бенчмарк на нетните първични разходи и предложения от Министерството на финансите със средносрочната бюджетна рамка за 2026-2028 г. В условията на процедура за свръхдефицит той е задължителен, макар и с вградена гъвкавост, подчертават от Фискалния съвет.

Според тях в проектобюджета липсва реална консолидация, а планираният дефицит от 5,7% от БВП за 2026 г. (7,19 млрд. евро) влошава фискалната позиция на страната.

Проектобюджетът узаконява трайното надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3% в средносрочен план, като заложеното свиване до 3,8% за 2027 г. и 3,0% за 2028 г. се опира изцяло на оптимистични макроикономически допускания, а не на дълбоки структурни реформи, констатират от ФС.

Анализът им отчита фиктивни реформи при текущите разходи и липса на стратегия за цялостна административна реформа и оптимизация на числеността на публичния сектор. Вместо това се разчита на механични еднократни съкращения на бюджети. Частичното прехвърляне на личните осигурителни вноски в държавната администрация според Фискалния съвет се извършва по начин, който изцяло неутрализира ефекта върху бюджета за 2026 г. и представлява „единствено прехвърляне на счетоводни пера“ и така отлага същинското преструктуриране за бъдещи периоди.

Критики са отправени и към „неуправляемата дългова спирала“ – пряка последица от липсата на стратегия за свиване на текущите разходи. Фискалният съвет предупреждава, че темповете на трупане на нов дълг (средно по 5,5 млрд. евро на година) излагат страната на пазарни рискове. Рязкото покачване на лихвените разходи до 1,88 млрд. евро през 2028 г. (близо 1,3% от БВП) ще започне директно да иззема фискално пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване, превръщайки дълговото бреме в постоянен структурен дефект на бюджета, отбелязват от Фискалния съвет.

Те открояват и факта, че разходите за публичния сектор надвишават правилото до 40% от БВП и през 2026 г. и през следващите години. Фискалният съвет препоръчва и да бъдат премахнати еднозначно всички числови правила, водещи до процикличност на разходите. Те призовават в правилото за обхвата на разходите в КФП отново да бъдат включени и тези, които се извършват за сметка на европейски средства.

Проектобюджетът за 2026 г., изготвен от Министерството на финансите, беше гласуван на първо четене в ресорната комисия във вторник, като по време на обсъжданията получи критики както от работодателски организации и синдикати, така и от опозицията.