Ормузкият проток засенчва като приоритет ядрената програма за Иран

Контролът над Ормузкия проток се превърна в „златно оръжие“ за Иран, заради което Техеран е готов да рискува нова ескалация на конфликта със САЩ, и се превръща в по-голям приоритет от ядрената програма, пише Ройтерс.

Въпросът е толкова критичен за иранската стратегия, че кораби, преминаващи през пролива без одобрението на Техеран, биват обстрелвани, което доведе до размяна на огън със САЩ.

Иранските лидери, които години наред се въздържаха от спиране на една пета от световните енергийни доставки, преминаващи през Ормузкия проток, сега приемат това като най-силния си коз в редица спорове със Запада.

„Признайте новия ирански ред в Ормузкия проток: това е единственият път напред“, написа в социалните платформи Ебрахим Азизи, член на комисията по национална сигурност и външна политика на иранския парламент, обръщайки се към САЩ.

Макар че настояването на Техеран за запазване на контрола над водния път рискува да се превърне в пореден дългосрочен спор с останалия свят, в Иран няма особени разногласия относно политиката, разкриват източници, запознати с темата.

Водени са дискусии дали Иран рискува да надхвърли възможностите си, но общото мнение в управленските кръгове е, че никоя разумна държава не може да се откаже от толкова важна точка на влияние.

В меморандума за разбирателство между Техеран и Вашингтон се казва, че Иран „ще направи всичко възможно, за да осигури безопасното преминаване на търговски кораби безплатно само за 60 дни“.

Иранските преговарящи тълкуват това изречение като признание от страна на САЩ на правото на Ислямската република да управлява водния път макар и без да начислява такси за два месеца.

САЩ, както и държавите от Персийския залив, отхвърлят това тълкуване, считайки формулировката като ангажимент, според който Иран трябва да улесни безопасното преминаване на корабите, а не да налага ограничения, подкрепени със сила.

Ормуз е приоритет пред ядрената програма

Една от причините за позицията на Иран е недоверието към САЩ, изострено от решението на Доналд Тръмп от 2018 г. да развали съществуващо ядрено споразумение, началото на въздушните удари тази година, след като миналото лято се споразумя за прекратяване на огъня, и от необявения от негова страна старт на войната по време на процес на дипломатически преговори.

Един от източниците казва, че ако Иран се откаже от Ормузкия проток, Тръмп само ще засили исканията си в други области, включително ядрената програма и конвенционалните ракети на Иран, заявявайки, че подобен ход „означава капитулация, а това не е възможно“.

Докато Иран предупреждаваше от години, че може да затвори пролива, висши служители също така обявиха, че не са склонни да го направят и го разглеждат като оръжие от последна инстанция.

Причината за колебанието на Техеран е опасността от увеличаване на международната му изолация с ход, който би разгневил както съседите от Персийския залив, така и световните потребители на енергия и в крайна сметка би ударил собствената му икономика.

Но когато САЩ и Израел атакуваха Иран на 28 февруари, убивайки върховния лидер на страната и други висши служители, иранските власти осъзнаха, че нямат какво повече да губят. Те затвориха пролива за целия трафик, освен за своя собствен, причинявайки най-голямото прекъсване на световните енергийни доставки в историята.

В крайна сметка цената на блокадата на Ормузкия проток нарасна толкова много, че и двете страни се съгласиха на сделка. Но след като принуди САЩ да седнат на масата за преговори, като затвори пролива веднъж, Иран сега смята, че трябва да формализира тази възможност.

„И двете страни изпитваха тревоги относно непосредствените икономически проблеми, пред които бяха изправени. Но и двете страни смятат, че са спечелили. Така че съществува мнението, че просто трябва да настояват още малко, за да получат това, което искат“, коментира Али Ансари, професор по съвременна история в университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия.

Иран е много по-фокусиран сега върху Ормузкия проток, отколкото върху ядрения въпрос - където също така вярва, че Вашингтон е приел правото му на обогатяване на уран.

Ядреният въпрос е в основата на спора между Иран и САЩ в продължение на близо 25 години, причината за големи международни санкции срещу Техеран и основната заявена причина за войната на Тръмп.

Преговорите за ядрената програма на Иран обаче бяха отведени до по-нататъшни дискусии във временното споразумение за прекратяване на войната. Иран отказа дори да започне преговори по ядрения въпрос, докато САЩ не приемат пълното му управление на Ормузкия проток.