Светът преодоля изненадващо добре шока от затварянето на Ормузкия проток

Затварянето на Ормузкия проток и спирането на доставките на петрол, природен газ и горива предизвика първоначален шок и страхове, че светът ще се изправи пред сериозна криза от недостиг на енергоресурси. Оказа се, че те са по-скоро преувеличени - в нито един момент нямаше непреодолими проблеми с доставките на горива, включително и авиационно гориво, което се сочеше като критично за Европа, и дори имаше предупреждения за срив на въздушния транспорт в края на пролетта, пише Ройтерс.

Показателна е реакцията на пазара - цената на петрола в моментите с най-интензивни бомбардировки в Близкия изток се повиши до 126 долара за барел, или с 20 долара под историческия максимум през 2008 година. Броени седмици след сключване на споразумение за примирие и водени преговори (с неясен ход засега) цената на сорта "Брент" дори се върна малко под нивата от преди войната.

Какво се случи? Цените на горивата се повишиха, но като цяло в световен мащаб продължителна криза с физически недостиг нямаше. Това показва, че пазарите смятат, че има криза, но тя е управляема, а системата е устойчива на шокове, допълват анализатори пред агенцията.

По данни на Световната банка влиянието на петрола върху икономическата активност в световен мащаб намалява непрекъснато от 70-те години на миналия век насам и то е по-осезаемо само в развиващите се икономики.

Но има и още няколко много по-видими фактора, които предотвратиха катастрофалните сценарии от прекъсването на доставките от Персийския залив.

Какво помогна, за да се справим с кризата?

На първо място това е, че Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) намериха алтернативни маршрути и продължиха да захранват част от азиатските си клиенти с петрол. По този начин бяха запазени количества от САЩ за европейските държави. Освен това държавите извадиха резервите от горива, които бяха създадени след няколко по-малки кризисни епизоди. В Европа например по закон държавите поддържат запаси за 90 дни потребление.

Международната агенция за енергетика (МАЕ) освободи рекордните 400 млн. барела от запасите си, за да стабилизира пазара.

По изчисленията на американската Агенция за енергийна информация в момента на започването на войната в Иран Китай е имал 1,4 млрд. барела резерви от петрол. 32-те държави, членуващи в МАЕ - към 1,2 млрд. барела, от които само САЩ 413 млн. барела.

Според оценките на Института по енергетика към Оксфордския университет фактор за преодоляването на кризата е и Китай. В страната вече има много електромобили, което спомага за намаляване на потреблението на петрол и горива. Оказва се, че електрическата мобилност може да регулира потреблението по-добре от ОПЕК, допълват още от института пред Ройтерс.

Опасността не е отминала

Но опасността не е отминала, смятат анализаторите и посочват, че ще минат месеци, преди държавите в Персийския залив да успеят да възстановят разрушени съоръжения и да върнат добивите си до нивата отпреди войната. И макар че пазарите са позитивно настроени (спадащите цени отразяват именно това), то реалността, която се вижда в Ормузкия проток и танкерите там е по-различна.

Нещо повече, няма никакви индикации как вървят преговорите между САЩ и Иран и дали в крайна сметка те ще постигат заявените цели - отказ на Техеран от развитие на ядрено оръжие и по-важното - предаване или унищожение на обогатения уран, който държавата притежава.

Междувременно светът трябва да попълни изгубените си резерви от петрол - основният буфер за защита от последната криза. Според оценките на експертите на база на днешните цени на петрола възстановяването това ще коства към 70 млрд. долара.

Светът може да се справи и без тези резерви, но цената на петрола ще бъде по-висока, а пазарите - по-волатилни.

В момента търсенето на петрол е малко под 104 млн. барела на ден, показват данните на МАЕ. Оценката на Ройтерс на базата на тези данни показва, че всеки 5 долара върху цената на петрола, добавя към 190 млрд. долара разходи за енергоресурси в глобален мащаб.