Затварянето на Ормузкия проток показа растящата роля на Близкия изток за енергетиката

Войната в Иран, която започнаха САЩ и Израел в края на февруари 2026 г., създаде проблеми с доставките на петрол в световен мащаб, но не може да се сравни по мащаб и кумулативен ефект с кризата, която предизвика Иранската революция през 1979 година, пише в анализ Ройтерс. Затварянето на Ормузкия проток предизвика множество сравнения с предишни прекъсвания на доставките, включително и петролното ембарго през 1973 година и войната в Персийския залив през 1991 година.

Сегашната ситуация е различна - войната в Иран предизвика не само прекъсване на петролните потоци, но също и на природен газ, горива, торове, както и други суровини, което е резултат от глобализираната търговия и растящото търсене на енергия. Тя показа и че страните от Близкия изток вече са източник не само на петрол, но и на горива и петролни продукти за останалия свят.

По данни на Международната агенция за енергетика (МАЕ) в пиковите моменти доставките на петрол са били с 14 млн. барела по-малко, или почти 14% от очакваното търсене на петрол - 103,3 млн. барела на ден през 2026 година. Конфликтът е намалил с около една пета и доставките на природен газ.

Според изчисленията на Ройтерс, базирани на данни на МАЕ, Министерството на енергетиката на САЩ и търговци заради войната в Иран на пазара не са реализирани общо към 1,5 млрд. барела петрол и около 24 млн. тона втечнен газ (от Катар и Обединените арабски емирства).

В същото време тази криза не може да се сравни с Иранската революция, по време на която има по-малки ежедневни загуби, но кумулативното въздействие е по-голямо. За три години загубени от пазара са 4,3 млрд. барела.

По време на петролното ембарго през 1973-1974 година недостигналите до пазара барели петрол са между 530 млн. и 650 млн., което е значително по-малко от сегашната криза.

По време на войната в Персийския залив доставките бяха прекъснати за четири месеца, или към 500 млн. барела.