БНБ: Необслужваните заеми в България растат за второ поредно тримесечие

През първите три месеца на 2026 година размерът на брутните необслужвани кредити и аванси в България е нараснал със 7% (146 млн. евро) до 2,2 млрд. евро. Брутният им размер се увеличава за второ поредно тримесечие, с което се потвърждава наблюдението за прекъсване на благоприятната дългосрочна тенденция и плавно начало на обрат в тренда. Този коментар прави Българската народна банка (БНБ) в тримесечното си издание „Банките в България“, подготвено от управление „Банков надзор“.

В централната банка отчитат, че съотношението на брутните необслужвани кредити в кредитния портфейл е нараснало с 9 базисни точки до 3,3%, а съотношението на покритие се повишава слабо до 52,4% (от 52,3% в края на четвъртото тримесечие на 2025 г.).

Източник: БНБ

Качество на активите

По данни на БНБ през първото тримесечие брутният кредитен портфейл на банковата система расте с 4,1% (4,2% за предходното тримесечие). Същевременно необслужваните кредити по брутна стойност се увеличават със 7%, а делът им в кредитния портфейл в края на март възлиза на 3,3% (при 3,2% към 31 декември 2025 г.).

Размерът на брутните кредити и аванси в широкия обхват през първото тримесечие расте с 1,2 млрд. евро (1,3%) до 93,3 млрд. евро. Увеличението на брутните кредити и аванси (в стеснения обхват на отчитане) е с 5,2 млрд. евро (7%) до 79,3 млрд. евро.

В централната банка изчисляват, че в периода от януари до март нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка), които представляват остатъчния кредитен риск в банковите баланси, растат с 65 млн. евро (6,5%) до 1,1 млрд. евро.

В края на март общата натрупана обезценка на кредитите и авансите (в стеснения обхват) възлиза на 1,9 млрд. евро, със 111 млн. евро (6,4%) повече спрямо тази в края на 2025 г., за което допринася главно нарастването на обезценката на необслужваната част.

Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка към 31 март е 52,4% в (52,3% в края на декември 2025 г.).

Източник: БНБ

Рисков профил на системата

В анализа на БНБ се посочва, че през първото тримесечие на 2026 г. кредитната активност в българската банкова система остава повишена при наличие на достатъчна ликвидност, благоприятни условия за финансиране и присъединяването на страната към еврозоната.

Условията на пазара на труда и нарастващите доходи, както и ниските лихвени проценти по жилищните кредити продължават да подкрепят кредитното търсене от страна на домакинствата. След изразеното нарастване на финансирането от резиденти в месеците, които предхождаха въвеждането на еврото в България, през първото тримесечие на тази година обаче то расте с по-бавни темпове.

Капиталовата позиция на банковата система към края на март остава стабилна, констатират анализаторите на банковия регулатор.

Те посочват, че съотношенията за капиталова адекватност и на ливъридж (показва степента, в която институцията разчита на привлечени средства – депозити и дълг, за да финансира дейността си) слабо се понижават на тримесечна база, поради по-големия темп на нарастване на общата рискова експозиция спрямо собствените средства.

В края на март нивото на общата капиталова адекватност е 26,35%, а размерът на капитала, превишаващ регулаторните изисквания и комбинираното изискване за буфери в банковата система, възлиза на 4,622 млрд. евро. Всички кредитни институции покриват капиталовите изисквания и тези за капиталови буфери.

Ликвидната позиция на банковата система се запазва стабилна. През първото тримесечие в структурата на ликвидния буфер се наблюдават изменения, повлияни от присъединяването на България към еврозоната, като общият му размер достига 35,9 млрд. евро, с 2,2% повече спрямо края на 2025 г., а съотношението ликвиден буфер към общи балансови активи запазва ниво от 30%.

В сянката на геополитическа несигурност

През първото тримесечие във външната среда преобладава „устойчиво високата степен на несигурност, подсилена от военните действия в Близкия изток и отражението им върху световните енергийни пазари. Продължителното нарушаване на доставките и поскъпване на енергоносителите увеличи рисковете за икономическия растеж, инфлацията и финансовата стабилност поради разгръщането на индиректни и вторични ефекти, коментират от централната банка.

Вследствие на инфлационния натиск ЕЦБ предприе през юни повишаване на основните лихвени проценти с по 25 базисни точки, а във връзка с високата несигурност не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените равнища и публикува три алтернативни сценария на базисната си макроикономическа прогноза, припомня БНБ.

Икономически растеж с частно потребление

Що се отнася до вътрешната среда у нас, в икономическия растеж основен принос има частното потребление. Високата заетост и ограниченото предлагане на труд, дължащо се на неблагоприятни демографски процеси в страната, оказват натиск за увеличаване на заплатите в реално изражение и в комбинация с високата кредитна активност подкрепят потребителските разходи.

Потребителската инфлация се очаква да нараства, като външен проинфлационен фактор е поскъпването на горивата. Същевременно нарастването на разходите за труд на единица продукция и силното частно потребление действат като вътрешни за страната проинфлационни фактори.