С „конструктивна дискусия“ ресорната комисия прие Бюджет 2026

С критики от страна на бизнеса, Фискалния съвет, синдикатите и опозицията парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. на първо четене. 14 от депутатите гласуваха „за“, а 9 бяха „против“. Над 5 часа продължи дискусията по законопроекта, в която стана ясно, че вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев смята за необходима промяна в Закона за публичните финанси в частта, която слага таван от 3% на държавния дефицит.

На заседанието на комисията Донев заяви, че правителството ще се стреми не просто към свиване на дефицита, но и към това да се върви към балансиран бюджет. Това, което продължи да липсва обаче, беше информация с какви мерки може да бъде постигнато това, защото те ще бъдат разписани в проектобюджета за 2027 г.

Основните критики на присъстващите бяха насочени към размера на капиталовите разходи и разходите за издръжка, предвидения твърде висок дефицит и непрекъснато нарастващия размер на дълга. Като недостатък на бюджета беше изтъкнато и разписването му и липсата на достатъчно информация в разходната част.

В дискусията не липсваха цветисти метафори – Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС сравни бюджетната консолидация с епилация, защото и двете трябва да се правят „сравнително рязко“, а Константин Проданов („Прогресивна България“) оприличи досегашните правителства на природно бедствие, заради което и Законът за публичните финанси не би бил нарушен с надвишаване на дефицита от 3%. По-късно Проданов сравни ситуацията с разходите в бюджета с проблемите на човек с наднормено тегло.

С призив за „по-ясна връзка“  между бюджета и икономическото развитие

Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, предупреди, че според техни изчисления 2026 и 2027 г. ще бъдат „върхови икономически години“, а през 2028-а има голяма възможност за спад на потенциала.

„Намираме се в изключително добра икономическа ситуация, подходяща за значителни по размер структурни реформи“, подчерта той и призова Министерството на финансите към по-смели действия. Той се усъмни, че с предложените мерки може да се постигне бюджетна консолидация и предупреди, че има риск и след три години страната ще остане в ситуацията на свръхдефицит, но без възможност за овладяване.

Подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Петър Чобанов посочи, че моделът на растеж, базиран върху потреблението, който се е наложил през последните години, е неустойчив. Според него е необходим по-различен модел на инвестиране, който разчита на стратегически партньорства. По думите му БНБ очаква от бюджета за 2027 г. „по-ясна връзка между бюджета и икономическото развитие“.

Донка Михайлова от Националното сдружение на общините приветства премерения темп в ръста на субсидиите за местни дейности, но изказа критики към промяната в начина, по който ще се финансират проектите на общините. Според нея така се преминава към финансиране на дейности само в рамките на един бюджет. Сдружението предлага общините да могат да финансират междинни и авансови плащания, което би довело до по-ритмично изпълнение на проектите.

Михайлова поиска отлагане на въвеждането на „замърсителят плаща“ и в Бюджет 2026 да бъдат включени конкретни текстове, които удължават преходния режим за промените в такса смет за поетапно въвеждане в периода 2027-2029 г.

Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК) изрази притеснение от значителното нарастване на държавния дълг. „Смущава ни нарастването на държавния дълг и той нараства значително с 8,5 пр.п. и спрямо 2025 г. – над 19 млрд. евро нов дълг, въпреки че наблюдаваме намаление на бюджетните дефицити. Не успяхме да видим откъде идват поне 3 млрд. евро повече. В средносрочната прогноза опитахме да ги намерим, но не за всичко е достатъчно добре упоменато“, каза той.

Според Пламен Димитров от КНСБ приходите в бюджета са подценени с 4-5 млрд. евро, а разходите – надценени. КНСБ подкрепя всички мерки в приходната част, като посочва, че има и какво още да се направи за свиване на сивата икономика по отношение на данъци и осигуровки.

„В разходната част за нас продължава да има въпросителни“, каза Димитров.

Въпросът за капиталовите разходи

Въпреки многократните опити на финансовия министър да обясни огромния ръст на капиталовите разходи и тези за издръжка, останаха много въпроси от страна на депутатите.

Владислав Панев от „Демократична България“ заяви, че средносрочната фискална програма е писана с „розови очила“ и изрази тревога от дефицита в размер на 5,7%. Панев предупреди, че ако има финансова криза в бъдеще, за което има индикации, не е ясно какво ще се случи, ако страната влезе в нея с дефицит.

Критики към законопроекта имаше и от страна на ДПС, които подкрепиха другите два бюджета – на НЗОК и на ДОО. Законопроектът не спазва законодателството за публичните финанси и определя висок и неясно как изчислен дефицит, каза Атидже Алиева-Вели от ДПС. Според нея се предвиждат огромни по обем капиталови разходи, които не съответстват на краткия срок на приложение на настоящия бюджет.

„По наше мнение бюджетът и предложения дефицит са презастраховане на правителството“, каза тя. Вели коментира и намаляването на средствата за вероизповеданията и посочи, че ще бъде предложено между двете четения нивото на субсидията да бъде запазено.

„Най-големият недостатък е признат дори и от вносителите – няма заложени политики и реформи“, каза още тя.

Донев поиска да направи дефицита над 3% законен

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС подчерта, че се приема Закон за държавния бюджет в противоречие със закона за публичните финанси. Председателят на комисията Константин Проданов заяви, че вече има направени разходи от началото на годината за 1 млрд. евро от предходните правителства, затова настоящото правителство има формална причина да не се съобрази със Закона за публичните финанси.

Финансовият министър Гълъб Донев отговори на критиките като благодари за „конструктивната дискусия“, но повтори тезата, че бюджетът се базира на водените в последните години политики и е следствие от това, че приходите не могат да догонят разходите.

На обвиненията за нарушаване на Закона за публичните финанси от страна на Теменужка Петкова от ГЕРБ, Гълъб Донев отговори, че има друг прочит. Законът за публичните финанси не е в пълна степен синхронизиран с договора за функциониране на ЕС, който допуска прекомерен дефицит, допуска и съответните действия, които трябва да се предприемат с коригиращи мерки, каза той.

„Няма как вътрешното право да противоречи на международното“, каза Донев. По тази причина той призова за промени в Закона на публичните финанси в тази посока.

Петкова обаче заяви, че това би било нарушение на последния европейски регламент от 2024 г., който определя таван на дефицита до 3% от БВП и това няма как да бъде променено с вътрешното законодателство.

Той отново обясни откъде идва ръстът на капиталовите разходи и този на разходите за издръжка, като повтори числата в представения от Министерството на финансите доклад миналата седмица. Сред тях са ръста на цените на горивата, извънредните избори и компенсацията на превозвачите заради увеличената тол такса, Евровизия и Джиро д‘Италия. Според него може да има икономия от европейските средства, но няма как да бъдат заложени по-малко по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

„Не виждам реалистично огромно намаление в частта на капиталовите разходи и издръжката, което да доведе до намаляване на дефицита в рамките на 3%“, коментира Донев.

„Това е реалната ситуация в момента. Не става въпрос за криза, не става въпрос за драма. Става въпрос за политики, които трябва да бъдат предприети по отношение на публичните финанси - на дисциплиниране, на предвидимост, на сигурност“, каза Донев.

Най-сериозни критики отправи бившият финансов министър и лидер на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, който разгледа детайлно различни параметри на бюджета, като пресметна по какви начини може да бъде свит дефицитът, когато бъде направен „реалистичен капиталов бюджет“. Той призова да се изведе перо „резерв“, в който да бъдат отделени неясните разходи. 

„Около 1,4 млрд. евро не са описани по бюджетите на отделните министерства освен тези 1,5 млрд. евро за издръжка“, заяви Василев. По думите му при събиране на всички разходи в Приложение 2, което се отнася за разходите по централния бюджет, липсва информация за това как ще бъдат харчени 1,7 млрд. евро капиталови разходи.

Той призова в бюджета да бъдат сложени тавани в заплащането на държавните служители и на директорите в бордовете – никой да не получава повече от министъра си.

Критики отправи и депутатът от ГЕРБ-СДС Владислав Горанов, който предупреди финансовия министър Гълъб Донев, че ако не използват огромното мнозинство, с което разполагат в парламента, за да коригират макроикономическите дисбаланси, има риск да надхвърлят периода, за който им е даден мандат и ефектите от действията им да засегнат и и гласоподаватели, които през април все още не са били във възрастта за гласуване.

В крайна сметка законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. беше приет малко преди 21:00 ч.