Иран възстановява противовъздушната си отбрана с китайски ракетни комплекси

Иран се очаква да получи през следващите седмици първата доставка на произведени в Китай преносими зенитно-ракетни комплекси (MANPADS), съобщава Ройтерс, като се позовава на трима източници, запознати със сделката и говорили при условие на анонимност.

Доставката ще се осъществи в момент, когато Техеран се опитва да възстанови противовъздушната си отбрана след първата вълна от военни действия на САЩ и Израел, отбелязва агенцията.

Според източниците на Ройтерс Иран е договорил покупката на до 400 ракетни комплекса, като първата партида се очаква да бъде доставена в рамките на няколко седмици. Сделката е финализирана след прекратяването на бойните действия, а плащането е извършено чрез бартер с петрол.

По данни на агенцията става въпрос за китайски системи от семейството QW-12 и FN-16 – преносими ракети клас „земя – въздух“, предназначени за поразяване на самолети, хеликоптери, крилати ракети и безпилотни летателни апарати на малка височина. Подобни системи могат да бъдат обслужвани от един военнослужещ и се смятат за ефективно средство за защита на войски и стратегически обекти срещу нисколетящи въздушни цели.

Според публикацията на Ройтерс договорът е на приблизителна стойност между 60 и 70 млн. долара и предвижда доставка на между 300 и 400 комплекса. Сред посредниците по сделката е хонконгската компания Zhongqing Baoshang International Investment, а като вероятен маршрут за транспортиране се посочва въздушен коридор през западен Китай и Пакистан.

Китайското Министерство на външните работи междувременно отхвърли информацията. Говорител на ведомството коментира, че Пекин не доставя оръжия на държави, които участват във въоръжени конфликти, и спазва стриктен контрол върху износа на военна продукция.

Пакистан също отрича твърденията, че през територията на страната ще се осъществява транзит на оръжия към Иран.

Задълбочаване на военно-техническото сътрудничество

През последните месеци западните медии пишат често за задълбочаващо се военно-техническо сътрудничество между Китай и Иран. През пролетта пак Ройтерс съобщи, че американското разузнаване разполага с данни за подготвяни доставки на китайско въоръжение за ислямската република. Пекин отрече информацията и тогава.

CNN публикува през април материал, според който американското разузнаване е засякло подготовка за китайски оръжейни доставки за Иран през трети държави. Британският в. Guardian неколкократно анализира как Китай подпомага Иран не толкова с директно въоръжение, колкото с технологии и инфраструктура, а Bloomberg писа за американските санкции срещу китайски компании, обвинени, че подпомагат иранската отбранителна индустрия.

Като цяло тенденцията в отношенията между Техеран и Пекин е не толкова към формален военен съюз, колкото към разширяване на военно-техническото сътрудничество чрез ПВО системи, технологии с двойна употреба, сателитна и навигационна подкрепа и задълбочаване на съществуващите военноморски контакти.

Възстановяването на иранската противовъздушна отбрана е сред основните приоритети на Техеран след въздушните удари, нанесени от САЩ и Израел през юни. Според оценки на западни анализатори част от радарните станции, командните центрове и зенитно-ракетните комплекси на страната са сериозно повредени от атаките, което е ограничило способността на Иран да защитава въздушното си пространство.

Саудитска Арабия за първи път открито се включва във войната в региона

След няколко дни на затишие конфликтът отново навлиза във фаза на директни военни действия. Освен размяната на удари между Иран и САЩ, за първи път от началото на бойните действия Саудитска Арабия участва официално в съвместна въздушна операция срещу подкрепяни от Техеран формирования в Ирак.

Това разширява регионалното измерение на войната, предават няколко световни информационни агенции, като се позовават на съобщения на Централното командване на армията на САЩ.

Действията са в отговор на атаки с дронове по саудитска нефтена инфраструктура, насочени от територията на Ирак.

През май Ройтерс писа, че Саудитска Арабия е извършила тайни въздушни удари по цели на иранска територия в края на март 2026 г. Това се смята за първия известен случай, в който кралството нанася директни удари срещу Иран. Атаките тогава са ответна реакция на иранските нападения с ракети и дронове на саудитски нефтени съоръжения и друга инфраструктура и са проведени без предварително оповестяване.

Рияд досега официално поддържаше позиция, че се стреми към деескалация и не желае да бъде въвличан в конфликта.

Същевременно от Йордаия обявиха, че противовъздушната отбрана на страната е прехванала пет ракети, изстреляни от Иран. Не се съобщава за щети и жертви, предава БТА.

Контролът на Ормузкия проток остава ябълката на раздора

Иран междувременно обяви, че отхвърля предложение от страна на Оман двете страни съвместно да управляват Ормузкия проток, съобщава БТА, като се позовава на публикация на Ройтерс. В публикцаията се цитира високопоставен ирански представител.

Планът на Оман е подкрепен и от останалите арабски държави от региона на Персийския залив и предвижда съвместно регионално управление на корабоплаването през Ормузкия проток, вместо Иран да упражнява едностранен контрол, поясняват от Ройтерс.

Предвижда се и създаване на механизъм за координация между Иран, Оман и останалите държави от региона, както и заплащането на доброволни такси от корабособствениците за навигационни, спасителни и други морски услуги.

Предложеният модел е подобен на начина, по който се финансира управлението на Малакския проток в Югоизточна Азия.

Техеран обаче настоява за значително по-голям контрол над Ормузкия проток. Иранските власти искат да поемат изцяло входящия корабен коридор към Персийския залив, да участват в управлението на изходящия коридор, както и да събират такси за използването на маршрута в близост до иранския бряг.

Преди войната корабите преминаваха по международни коридори, определени през 1968 г. под егидата на Международната морска организация. Заради конфликта обаче старите коридори са неизползваеми, защото са минирани. Иран настоява корабоплаването да се осъществява близо до брега на страната през негови териториални води. Същевременно САЩ, арабските държави от Залива и повечето големи корабоплавателни компании настояват свободата на корабоплаването да бъде запазена и не приемат въвеждането на задължителни такси.

Китай води преки разговори с хутите в Йемен

Другата „гореща точка“ във войната в Близкия изток – Червено море и протокът Баб ел-Мандеб, който свързва Червено с Арабско море и Индийския океан, засега не е напълно затворен от йеменските бунтовници хути, подкрепяни от Иран. Данните за корабния трафик показват значително намаляване на преминаванията непосредствено след първите атаки на хутите от 25-28 юли, но не и пълно спиране на движението.

Саудитска Арабия засега не залага на връщане към пълномащабна война, а нанесе въздушни удари срещу позиции на бунтовниците и проведе операции на подкрепяните от Рияд йеменски правителствени сили. Кралството засили и противовъздушната отбрана около петролните терминали и пристанищата по западното крайбрежие.

Според публикация на Ройтерс представители на Китай са установили директни контакти с хутите, за да гарантират безопасното преминаване на танкери с петрол за китайския пазар. Източници на агенцията твърдят, че се издават индивидуални разрешения за отделни кораби, а Иран е информиран за тези договорености.