Остатъците от "Вагнер" управляват империя за опиоиди в сърцето на Африка

Останалите членове на групировката „Вагнер” са се установили по горното течение на река Убанги в Централноафриканската република, където управляват наркоимперия, намираща се извън обсега на правоохранителните органи и на Москва, разказва Wall Street Journal.

Това владение се основава на трамадол – болкоуспокояващо средство, което обикновено се предписва при леки състояния, но при високи дози се превръща в силно пристрастяващ стимулант, известен като „кокаинът на бедните“. Миньорите в златните мини на „Вагнер“ разчитат на него по време на дългите си работни часове, демонстрантите, подкрепящи руското участие, го приемат, за да отблъснат глада и умората, а бунтовниците приемат високи дози, за да станат по-смели в битка.

Препоръчителната доза трамадол е 50-100 милиграма, но често се продават таблетки от 200 милиграма или повече. „В условията на бойното поле трамадолът се приема в огромни дози“, казва Наталия Духан от Global Initiative Against Transnational Organized Crime. „Страхът изчезва и възбудата нараства, докато бойците изпадат във фармакологичен транс.“

След неуспехите, настъпили след смъртта на основателя Евгений Пригожин при самолетна катастрофа и поглъщането на голяма част от операциите на „Вагнер“ от руската държава, търговията е дала нов тласък на организацията. До 500 членове остават по поречието на река Убанги, където контролът върху търговията с трамадол им позволява да експлоатират дървесните и златните ресурси на страната. Global Initiative оценява, че „Вагнер“ печели 180 млн. долара годишно от незаконен износ на злато в региона, като трафикът на трамадол осигурява допълнителен източник на приходи.

Бивш сътрудник на „Вагнер“ в Европа твърди, че наемниците доставят трамадол на президентската гвардия и на младежка милиция, наречена „Акулите“, която извършва въоръжени патрули и малтретира привърженици на опозицията. Ветераните от „Вагнер“ са затегнали контрола върху търговията по реката, доставяйки хапчета от Демократична република Конго.

В продължение на няколко години преди смъртта на Пригожин „Вагнер“ беше мощна сила в Африка, разполагайки наемници в Мали, Мозамбик, Судан, ЦАР и други места в замяна на достъп до златни мини. Русия пое голяма част от бизнеса на „Вагнер“, но се сблъска с трудности в ЦАР поради отдалечеността на страната и укрепените позиции на групата. Ветераните там сега се ръководят от сина на Пригожин – Павел Пригожин.

„Вагнер“ пристига в ЦАР през 2018 г. по силата на споразумение за сигурност с президента Фаустин-Аршанж Туадера, за да потуши въстание, успявайки за няколко месеца да спре бунтовниците да превземат столицата. Днес, според спонсорирания от Пентагона Africa Center for Strategic Studies, „Вагнер“ на практика е превзел държавата. „Централноафриканската република е страната, в която „Вагнер“ беше най-мощна. Икономическите ѝ активи... остават непокътнати“, коментра Шарл Буесел от International Crisis Group. „Русия управлява ситуацията, като избягва открита конфронтация, подобно на това, което правеше с Пригожин до онази самолетна катастрофа.“

Наемниците са интегрирани в националната армия и местните милиции, пренасочвайки търговските потоци, за да контролират ключови ресурси, включително река Убанги, която сега е основният канал за контрабанда на бензин, оръжия и наркотици – сред които трамадолът е най-важен.

СЗО отбелязва, че трамадолът има профил на зависимост, подобен на този на морфина, въпреки че е разработен за рутинна употреба. „Щом веднъж станете физически или психически зависими от трамадол, може да откриете, че вече не можете да се справяте нормално без него“, казва експертът по зависимости Матю Паркър. Преди десетилетие химици в Дортмунд, Германия, установяват, че злоупотребата с трамадол в северната част на Камерун е била толкова масова, че той е прониквал от отпадъците в подпочвените води и почвата, където е бил абсорбиран от корени, за които погрешно се е смятало, че имат болкоуспокояващи свойства. Фермерите са давали и дози на добитъка, за да работят през обедните горещини.

ЦАР в момента е едновременно дестинация и пункт за преразпределение на трамадол във високи дози в Западна и Централна Африка. Голяма част от наркотика произхожда от Индия и се изнася към фирми в Конго под формата на стандартни дози от 50 милиграма, макар че хапчетата с високи дози се скриват в същия товар. Контрабандистите преопаковат хапчетата в Конго и ги транспортират от Киншаса до речния град Зонго, преди да преминат границата с ЦАР. Проучване на място, проведено от Global Initiative, установява, че хапчетата с висока доза са широко разпространени в магазините и сергиите в Банги, след което се разпространяват с мотоциклети и камиони. Търсенето е толкова голямо, че местните цени са се утроили през последната година.

Печалбите нарастват още повече, когато пратките достигнат съседните пазари: пратка на стойност около 7000 долара в ЦАР може да донесе до 21 хил. долара в Камерун, въпреки че контрабандистите плащат около 4000 долара подкупи на „Вагнер“ и съюзническите въоръжени групи по пътя. Тези пари позволяват на „Вагнер“ да внася повече оръжия за своите сили и мрежата от милиции, а групата става все по-дръзка.

През февруари миналата година милицията „анти-балака“, свързана с „Вагнер“, уби около 130 пастири от племето фулани близо до границата с Камерун – най-смъртоносното нападение срещу цивилни от март 2022 г. насам, според проекта Armed Conflict Location & Event Data Project. Други групи, подкрепяни от „Вагнер“ – „Акулите“ и „Черните руснаци“ – организираха въоръжени патрули, за да сплашват привържениците на опозицията преди миналогодишните президентски избори, на които Туадера спечели трети мандат.

Преди битка командирите на „Вагнер“ раздават високи дози трамадол на бойците, за да засилят агресията и да потиснат страха, казват изследователите. Нарастващата употреба на наркотици съвпада с увеличаващия се брой на жертвите, като смъртните случаи в битките за контрол над богатите на полезни изкопаеми региони са се повишили с близо 20% до около 500 през изминалата година, според данни на Университета в Упсала.

Относителната изолация на ЦАР и липсата ѝ на стратегическо значение са държали „Вагнер“ и засилващото се насилие до голяма степен извън международния фокус, казва бившият служител на Държавния департамент Камерън Хъдсън. „Мисията там също е по-проста, отколкото на други места, където „Вагнер“ е срещал затруднения, като Мали или Мозамбик, където съществуват реални заплахи за сигурността от групи, свързани с ИДИЛ“, каза той.

Съществуват опасения, че с по-нататъшното укрепване на позициите на „Вагнер“ в Банги това ще допринесе за нестабилността в по-широкия регион, особено в Судан, където бунтовническите „Сили за бърза подкрепа“ набират сила в близост до границата с ЦАР. „Централноафриканската република е последният останал център на „Вагнер“ в Африка. Но те навлизат в Дарфур в координация със „Силите за бърза подкрепа“, казва Духан.