Промяната в курса на Уорш може да обърка както пазарите, така и Фед

Новият председател на Федералния резерв Кевин Уорш предприема сериозни промени в начина, по който американската централна банка комуникира и провежда паричната си политика. Желанието за промяна е напълно разбираемо - в продължение на повече от пет години Фед не успява да постигне целта си за инфлация от 2%, което поставя под въпрос ефективността на досегашния подход. Въпреки това критиците смятат, че реформите на Уорш се осъществяват по начин, който може да отслаби, а не да засили влиянието на централната банка, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

Една от положителните промени е съкращаването на официалното изявление след заседанията на Федералната комисия по операциите на открития пазар (FOMC). През годините тези съобщения станаха прекалено дълги и сложни, а пазарите започнаха да анализират всяка дума и запетая в тях. Това създаде порочен кръг: колкото по-чувствителни ставаха пазарите към промените в текста, толкова по-предпазлив беше Фед при редактирането му. Съкратеното изявление има потенциала да намали този проблем и да направи комуникацията по-ясна.

Подобна логика стои и зад решението да се ограничи т.нар. forward guidance - практиката Фед да подсказва предварително какви действия вероятно ще предприеме в бъдеще. Подобни насоки могат да бъдат полезни при извънредни обстоятелства, например когато лихвените проценти вече са близо до нулата и възможностите за допълнителни стимули са ограничени. В нормални условия обаче те могат да ограничат гъвкавостта и да затруднят бързата реакция при неочаквани промени в икономиката.

Проблемът според критиците възниква там, където Кевин Уорш отказва да обясни какви икономически условия биха накарали Фед да променя лихвените проценти. Именно това е т.нар. „реакционна функция“ на централната банка - наборът от принципи, по които тя реагира на инфлацията, безработицата, икономическия растеж и други ключови показатели.

По време на първата си пресконференция като председател Уорш многократно беше попитан какви фактори биха довели до промяна на паричната политика. Вместо да даде конкретен отговор, той заяви, че финансовите пазари трябва сами да стигнат до тези изводи. Според него пазарните прогнози съдържат ценна информация за централните банкери и прекаленото насочване от страна на Фед може да изкриви този сигнал.

Този подход обаче носи сериозни рискове. Финансовите пазари не реагират на това какво би трябвало да направи Фед, а на това какво очакват, че той ще направи. Ако централната банка не предоставя достатъчно информация за начина, по който взема решения, инвеститорите започват да действат в условия на несигурност. В резултат облигациите, акциите и валутите могат да се отклонят значително от реалните намерения на паричните власти.

Освен това паричната политика влияе върху икономиката именно чрез финансовите пазари. Когато инвеститорите разбират как централната банка ще реагира на нови икономически данни, те могат бързо да включат тази информация в цените на активите. Това ускорява трансмисията на паричната политика към реалната икономика - към кредитирането, инвестициите, потреблението и заетостта. Ако реакционната функция на Фед остане неясна, този процес става по-бавен и по-малко ефективен.

През последните три десетилетия Федералният резерв постепенно се движеше към все по-голяма прозрачност. Тази практика започна при Алън Грийнспан и беше развита от Бен Бернанке, Джанет Йелън и Джером Пауъл. Идеята беше проста: колкото по-добре пазарите разбират начина на мислене на централната банка, толкова по-ефективно работи паричната политика.

Затова много икономисти смятат, че Кевин Уорш смесва две различни неща. Едното е forward guidance или предварителното обещание за бъдещи действия, което наистина може да бъде ограничено. Другото е прозрачността относно начина, по който Фед взема решения. Според тях именно тази прозрачност не бива да бъде жертвана.

В крайна сметка опасението е, че ако Федералният резерв продължи да прикрива логиката зад своите решения, резултатът ще бъде повече несигурност, по-големи колебания на финансовите пазари и по-слаба ефективност на паричната политика. А основната задача да определя посоката на лихвените проценти трябва да остане в ръцете на централната банка, а не да бъде оставена на догадките на финансовите пазари.