Срещата на върха на НАТО в Анкара беше пропиляна възможност

Лидерите на страните членки на НАТО изглежда решиха, че срещите на високо равнище не си струват усилията, поне докато Доналд Тръмп е президент на САЩ, пише Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО и старши сътрудник в Belfer Center на Харвардския университет, за Politico.

Срещата на върха завърши с неясното „Очакваме с нетърпение следващата ни среща“ вместо с потвърждение, че ще се съберат в Албания през следващата година, както е планирано.

Според Даалдер Анкара, в много отношения, бе загубена възможност.

Въпреки силното име Декларацията на срещата на върха в Анкара е изявление от една страница, шест параграфа, което не си струва хартията, на която е написана, пише Даалдер. Публикациите от тричасовата среща на лидерите съобщаваха колко гениален е Тръмп и как е похвалил съюзниците си за увеличените разходи за отбрана.

В момента, в който лидерите на страните членки в ализанса напуснаха залата и камерите пред нея бяха включени, американският президент обаче отприщи водопад от нападки срещу съюзниците си. Той се скара на Великобритания, Франция, Германия и Белгия, че не са помогнали на Вашингтон във войната в Иран, нарече испанците „безнадеждни, лоши хора“ и за пореден път настоя, че Гренландия трябва да стане американска, защото това е „много важно“ за Америка, „но не е важно за Дания“.

Не е чудно, че много лидери на страни от НАТО сега вярват, че да се повтаря този ежегоден ритуал е грешка и че алиансът трябва да се върне към свикване на лидерски срещи само от време на време.

Това всъщност беше норма не толкова отдавна. При бившия генерален секретар Йенс Столтенберг срещите на върха за първи път станаха ежегодни. Неговият наследник Марк Рюте споделя това убеждение. Поне досега го споделяше.

Рюте защити решението на Тръмп да отиде на война в Иран, което противоречи на възгледите на почти всички други страни от НАТО. Той два пъти пътува до Вашингтон, за да убеди Тръмп в това колко ценна е НАТО. Когато Тръмп обяви, че обмисля да се оттегли от алианса, подтикнат от отказа на Европа да се присъедини към конфликта в Иран, Рюте отново отлетя за Вашингтон, за да подчертае важността на европейските бази и въздушното пространство.

Рюте публично хвали Тръмп за всичко, което е направил, за да насърчи страните от НАТО да харчат повече за отбрана. В Анкара той призова американския президент да направи алианса по-силен, като накара съюзниците да се ангажират повече.

Всичко това направи срещата на върха „възможно най-скучната“, коментира външният министър на Литва. Не за това обаче се провеждат тези срещи. Със сигурност 32-ма световни лидери и техните антуражи имат по-важни неща да вършат, отколкото да харчат много, за да се събират в продължение на два дни само за да гарантират, че срещата им е „скучна“.

Срещите на върха имат за цел да изпълняват жизненоважна функция за всяка организация. Те са механизми за разрешаване на различията, постигане на решения и определяне на дневния ред за това, което трябва да се направи. НАТО не прави изключение.

Срещата на върха в Мадрид през 2022 г. принуди съюзниците да се примирят с възраждащата се военна заплаха от Русия и доведе до приемането на нова стратегическа концепция, актуализирана за епоха, в която всички съюзници отново признават Москва за основна заплаха за тяхната сигурност.

Срещата на върха във Вилнюс през 2023 г. доведе до одобрението на нови планове на НАТО за защита на цялата територия на алианса – първият подобен план, изготвен от военното командване на НАТО след края на Студената война.

Дори срещата на върха в Хага през 2025 г. се оказа полезна, защото принуди европейските съюзници да отговорят на искането на Тръмп да започнат да харчат 5% от своя БВП за отбрана.

Срещата на върха в Анкара нямаше такава цел. Да, някои така необходими подобрения на способностите бяха договорени и Рюте може да отпразнува големите увеличения на разходите за отбрана, договорени след предишната среща на върха. Нямаше обаче съществени решения и не беше договорен нов дневен ред, подчертава Иво Даалдер.

Вместо да изразходват толкова много енергия, за да се опитат да успокоят Тръмп, Рюте и други лидери можеха да прекарат последната година в определяне на пътна карта за това как и кога Европа ще поеме основните отговорности за отбраната на НАТО.

Те можеха да уточнят кога Европа ще заменят въздушните, военноморските и сухопътните сили, които САЩ ще изтеглят; как ще запълнят пропуските в способностите на разузнаването; какви стъпки трябва да предприеме Европа, за да замени ключовите позиции на САЩ в рамките на интегрираната командна структура.

Идеята за такава пътна карта беше предложена за първи път от германския министър на отбраната Борис Писториус в началото на миналата година само за да бъде отхвърлена от страх, че ще даде на Вашингтон извинение да изтегли силите си от Европа. Тръмп обаче не се нуждае от извинение, за да изтегли американските сили. Той вече започна да го прави.

Новата реалност е, че САЩ вече не са надежден съюзник. Дори ако дойде нов президент на САЩ, който ще потвърди ангажимента на Америка към НАТО и член 5 (както направи Тръмп в Анкара), Европа трябва да поеме много по-голяма отговорност за собствената си отбрана.

Управлението на прехода от воден от САЩ към воден от Европа алианс е приоритет номер едно. Няма нужда лидерите на страните членки от НАТО да се срещат всяка година, за да се случи това.