Светът премина ключова граница в соларната енергетика, без никой да забележи

Светът добива енергия от слънцето с все по-бързи темпове.

След като през 2012 г. беше премината границата от 100 гигавата инсталирани соларни мощности, бяха необходими 10 години за достигането на 1000 гигавата (1 терават). Изграждането на още 1 терават – достатъчно, за да покрие цялото електропотребление на САЩ в пиков момент – отне по-малко от три години. След по-малко от две години, през 2026 г. (точният момент е предмет на дебати сред анализаторите) беше достигнат прагът от 3 теравата, пише Bloomberg.

Снимка: Bloomberg

Никой не забеляза това.

И това е логично. За повечето хора все по-масовото използване на слънчевата енергия не се възприема чрез числа, а по други начини. „Качете се на влак където и да е, да речем във Великобритания, и най-вероятно ще забележите слънчеви панели“, каза Лара Хайим, ръководител на отдела за проучвания в областта на слънчевата енергия в BloombergNEF.  

Този визуален сигнал ще става все по-силен. Прогнозите за слънчевата енергия са толкова оптимистични, че само след няколко години прагът от 3 теравата ще изглежда почти незначителен. BloombergNEF очаква до 2036 г. в света да бъдат инсталирани над 9 теравата слънчева енергия.

Ако се вгледате малко по-внимателно, ще откриете интересни тенденции. Първият терават се дължеше предимно на богатите страни, които субсидираха инсталирането на слънчеви системи, докато за Китай и бедните страни фотоволтаичните системи все още бяха твърде скъпи. Тази картина се промени при преминаването към втория и третия терават, когато Китай пое щафетата от богатите държави.

Резултатът е, че макар и в световен мащаб соларната енергия да се разширява с ускорени темпове, делът на инсталираните мощности в бедните страни до голяма степен е в застой от 2020 г. насам. Китай несъмнено е основният двигател на тази глобална тенденция, отбеляза Хайим. Но ако разгледаме данните поотделно, „вече можем да видим бум в соларната енергия и в други страни“. 

През последните няколко години в страни като Пакистан, Нигерия и Филипините се наблюдава изключителен ръст в количеството слънчева енергия, инсталирана върху покриви. Някои по-малки пазари, като Куба и Ливан, също отбелязват бърз ръст. Ето защо броят на страните с инсталирани соларни мощности от поне 1 гигават е нараснал до 74 миналата година от 42 през 2020 г.

Брой на страните с инсталирани поне 1 и 10 гигавата соларни мощности. Графика: Bloomberg

Внедряването на слънчевата енергия в Китай се осъществява по-бързо от изграждането на поддържащата инфраструктура, като преносната мрежа и батериите. Това води до по-често ограничаване на производството на слънчева енергия по време на пиковите часове и съответно до загуба на ресурси. Затова анализаторите очакват внедряването в Китай да се забави. В най-новия си петгодишен план страната обяви поредица от мерки за увеличаване на потреблението на енергия от възобновяеми източници – а не на производството им – с повече от 50%.

BloombergNEF очаква, че делът на бедните страни в навлизането на слънчевата енергия ще започне да нараства отново от тази година нататък. Повечето развиващи се страни започват от много ниско ниво на проникване на слънчевата енергия в електроенергийната мрежа и няма да достигнат ограниченията, с които Китай и други големи потребители се сблъскват в момента. До 2036 г. повече от една четвърт от всички инсталирани слънчеви мощности ще бъдат в развиващите се страни, като делът на богатите страни ще спадне до около 20%.

Бумът в слънчевата енергетика настъпи, след като страните преодоляха местните проблеми – от липсата на квалифицирани работници до предизвикателствата, свързани с управлението на електроенергийната мрежа при използването на възобновяеми енергийни източници с прекъсвания. Въпреки това, според Хаим, основното препятствие за развиващите се страни продължава да бъде липсата на достъпно финансиране.

Съществува обаче теоретична горна граница за количеството слънчева енергия, което може да бъде добавено към електроенергийната мрежа. Причината е, че след като слънчевата енергия покрие цялото потребление през деня, добавянето на още такава няма смисъл. Страни като Австралия и региони като Калифорния, които се нареждат сред тези с най-високо проникване на слънчевата енергия, редовно определят отрицателни цени на електроенергията през деня, което е сигнал, че в мрежата има прекалено много слънчева енергия.

Литиево-йонните батерии могат да помогнат за удължаване на слънчевия бум за известно време, като абсорбират излишната енергия през деня и я освобождават по-късно вечерта. Именно това насърчават австралийските политици чрез субсидии за домашни батерии. Точно това започва да се случва и в развиващи се страни като Пакистан и Филипините, където след бума на фотоволтаиците настъпва бум на батериите. 

Без батерии е малко вероятно соларната революция да продължи. „Без достатъчно съхранение на енергия не можете да максимизирате потенциала на слънчевата енергия“, обяснява Хайим.