Бумът продължава: Вече имаме 6800 MW солари и 10 000 MWh капацитет за съхранение на ток

Развитието на зелени мощности у нас продължава с бързи темпове и капацитетът на соларните централи вече достига 6800 мегавата, а към тях има изградени и 4000 мегавата батерии, или капацитет за съхранението на 10 000 мегаватчаса електроенергия. Това съобщи Димитър Зарчев, директор на Централно диспечерско управление (ЦДУ) в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) по време на форума Green Transition 6.0, който се провежда в София.

Той уточни още, че това поставя много предизвикателства пред мрежата, която се натоварва максимално. При това положение възниква риск от повишена аварийност на мрежите, както и на подстанциите, уточни още той. Участници в дискусията отбелязаха, че България е лидер по отношение на батериите в Европа. Действително има бурно развитие на този сектор, но то е резултат на търсенето на пазара, уточни Димитър Енчев, съосновател на CWP.

Соларните мощности са едно от големите предизвикателства за енергийната система - те се изграждат бързо, но и бързо изчезват от мрежата при първите облаци. В момента батериите оказват подкрепа, но не са "сребърният куршум", и са нужни още мощности, включително и ПАВЕЦ, отчетоха експерти. 

Стабилната енергийна система и състоянието на мрежите бяха сред основните теми, коментирани на енергийния панел на форума. За да бъде успешна енергийната система, е важно нейното състоянието не само в националните граници, но и добрата междусистемна свързаност и диверсификацията на доставките, посочи енергийният министър Ива Петрова. Тя беше категорична, че това е един от уроците от енергийната криза от 2022 година. Важно е и да можеш да разчиташ на надеждни партньори, посочи още енергийният министър.

Пример за стратегически проект за междусистемна свързаност е Вертикалният газов коридор, каза Клаус-Дитер Борхард, координатор на инициативата CESEC. Според него това не е само инфраструктурен, но и стратегически проект, отговор на прекъснатите доставки на руския газ в началото на войната в Украйна. "Правилният отговор", допълни той и анонсира първия търг за капацитет на проекта, предвиждащ пренос на втечнен газ от терминалите в Гърция през България и Румъния до Унгария, Украйна и Молдова.

Борхард е категоричен, че ЕС е готов да се откаже от руския природен газ - Европейският парламент, институциите и почти всички европейски държави смятат, че са приключили с руския газ.

Колкото и цинично да звучи, войната има и своите положителни страни по отношение на развитието на технологиите, на промяната на икономиката, каза Асен Христов, председател на Надзорния съвет на Еврохолд България. Той уточни, че доскоро зеленият преход се бавеше, защото административните мерки не можеха да насърчат развитието му. Сега обаче ситуацията е различна - търси се енергийната независимост, а войната показа и тесните места в европейската система. Оказа се, че това е връзката между Западна и Източна Европа (Унгария), където се спират потоците на електроенергия.

Докато този проблем съществува и цените на електроенергията не са еднакви за всички, европейските предприятия ще се конкурират помежду си, няма да се възползват от общия пазар и ще губят позиции на международните пазари, отчете европейският депутат Цветелина Пенкова, която също взе участие в дискусията.

Европа малко се надценява, смятайки че може да влияе върху цената на електроенергията, отчете още Асен Христов. Той обаче допълни, че един от начините за влияние на пазара, е да открие енергиен източник. "За щастие през последните две години ЕС се върна към ядрената енергия", посочи още Христов.
Той беше категоричен, че в Европа има много находища на уран и много бързо може да започне сама да произвежда гориво за ядрени реактори. Допреди войната в Украйна до голяма степен Европа разчиташе на Русия, но днес дори и тези доставките започват да се диверсифицират.