Рециклирането на соларни панели - подцененият проблем на енергийния преход

Рециклирането на фотоволтаични панели се превръща в един от най-важните, но все още подценявани проблеми на енергийния преход. Това стана ясно по време на конференцията Energy of Tomorrow, организирана от Investor.bg.

По думите на Михаил Загорски от Техническия университет – София в глобален мащаб се рециклират само около 10% от соларните панели. Същевременно през 2025 г. спрямо 2020 г., т.е. за период от пет години, глобалният соларен капацитет се е удвоил, като вече надминава този на атомната енергия, подчерта той.

Само в България през последната година са добавени около 1,2 гигавата нови мощности, а общият капацитет надхвърля 6 гигавата. През летните месеци фотоволтаиците вече осигуряват около 20% от електроенергията през деня – дял, който продължава да расте.

Това означава, че има натрупана маса панели, които започват да се извеждат от експлоатация – обичайно 25-30 години след внедряването им, а често и по-рано заради механични повреди.

Той посочи, че има регионални различия при рециклирането. САЩ са най-изостанали – там се рециклират под 5% от излезлите от експлоатация соларни панели. В Европа този дял достига 13-15%, а в Азия варира, като в най-напредналите страни – Япония и Южна Корея, е около 20%. В двете страни се развиват рециклиращи технологии още от 90-те години на XX век, посочи Загорски.

Скъпите материали правят рециклирането икономически оправдано

Според Михаил Загорски инвестициите в рециклиращи технологии вече си струват заради натрупването на изведени от експлоатация съоръжения.

Дълго време рециклирането на панели се е възприемало основно като отделяне на стъклото, което да се натрошава и да се използва като инертен материал в строителството. Днес обаче икономиката на процеса се променя, коментира той.

Михаил Загорски. Снимка: Investor Media Group

В един панел има между 6 и 10 грама сребро, тъй като досега не е намерен по-добър проводник от метала за панелите. С ръста на цената на среброто възстановяването му става все по-важно, обясни Загорски.

Той посочи, че Техническият университет работи по проекти за разработване на по-достъпни методи за рециклиране, базирани на механично разделяне на компонентите, така че да се избегнат тежките химически процеси при извличането на ценните суровини.

„Субсидиите бяха насочени към инсталиране на мощности, но не и към това какво се случва след края на жизнения им цикъл“, коментира Михаил Загорски.

Автоматизация и изкуствен интелект – асистент, но не и крайно решение

Темата за новите технологии също беше във фокуса на дискусията. Според експерта Калоян Георгиев изкуственият интелект има важно място в енергетиката, но ролята му често се преувеличава.

Според него технологията е нещо като „умна статистика“. С изкуствен интелект „ако правиш добър анализ – ще го правиш по-бързо“, а ако се допускат грешки по принцип, с AI те ще са още повече.

Калоян Георгиев. Снимка: Investor Media Group

По думите му, автоматизацията вече е технически възможна почти навсякъде – от проектирането на енергийни мощности до управлението им, тъй като технологиите стават все по-евтини и достъпни. Въпреки това регулациите и изискванията за съвместимост със системите, като тези на Електроенергийния системен оператор, остават сериозно предизвикателство.

Според него бъдещето е в по-малки и гъвкави енергийни системи, които позволяват на потребителите сами да балансират производството и потреблението си. Големите системи, коментира Георгиев, изискват повече разходи, носят повече рискове и са по-сложни за поддръжка.

Той посочи, че често енергията се произвежда твърде далеч от местата на потребление, а това изисква инфраструктура за пренасяне и координация, т.е. появяват се повече места, където „нещо може да се счупи“. Нивото на внедрени технологии изисква и определено ниво на киберсигурност, допълни той.

В заключение Калоян Георгиев посочи, че технологиите в модерната енергетика са помощник на човека, който го подкрепя във вземането на решения и обработва големи масиви данни. Изкуственият интелект обаче, според него, се „изхабява много бързо там, където е оставен да замести човешкото“.

Генерален партньор на Energy of Tomorrow 2026 е: Електрохолд България

Основен партньор: Schneider Electric, MET Energy Trading Bulgaria

Партньор: АмонРа Енерджи, Електроенергийният системен оператор, REIB, Photomate, М Кар София, Интер Експо Център – София

С подкрепата на: Девин, Хипермаркети HIT Max, Gladen.bg, MANCHINI, Angel’s Estate, DiKa

Институционални партньори: Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), Българската финтех асоциация, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българо-Испанска Търговска Камара, See Next, Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Alfa Comunications.

Медийни партньори на Energy of Tomorrow 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, “БанкерЪ”, Dir.bg и See News.