Европейските лидери подготвят обществото за нарастващите заплахи от Путин

Водещи европейски представители са все по-притеснени, че Русия може да предприеме атаки с дронове или ракети срещу държави от НАТО, докато Москва засилва хибридната си кампания в Европа.

Германия подготвя болниците си за евентуален конфликт, Литва актуализира плановете си за евакуация, а войници на НАТО провеждат учения в Балтийския регион. Междувременно беларуските сили проведоха мащабни маневри в близост до Литва, съобщава Politico.

В четвъртък премиерът на Полша Доналд Туск предупреди, че Москва може да изпрати дронове или ракети на територията на държави от НАТО, които подкрепят Украйна, „през следващите няколко месеца“.

Предупрежденията подчертават нарастващото безпокойство в Европа на фона на бързо увеличаващия се брой случаи на нарушения на въздушното пространство и опити за саботаж през последните месеци. Съюзниците от НАТО многократно са заявявали, че разглеждат атаките като форма на натиск от страна на Кремъл за ограничаване на подкрепата им за Украйна, но реакцията им досега е умерена заради опасения от ескалация.

Президентът на Франция Еманюел Макрон свика в петък лидерите на политическите партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г. на извънредна среща, посветена на Украйна, Иран и задълбочаващата се енергийна криза.

Макрон определя предупрежденията на Туск като „обосновани и добре документирани“, докато обявяваше нов план за защита на критичната инфраструктура. „През последните седмици ... руската хибридна заплаха срещу европейците и Франция се засили“, посочва той.

Лидерът на Радикалната партия на левицата Гийом Лакроа напусна срещата с думите: „На 50 години рядко съм изпитвал подобно замайване“.

„Не е случайно, че полският премиер говори толкова категорично“, казва нидерландският премиер Роб Йетен в петък. „Трябва да приемем това предупреждение много сериозно ... трябва последователно да показваме, че не приемаме това и че ще предприемем действия, ако е необходимо", казва той.

В четвъртък финландският президент Александър Стуб заяви пред сънародниците си, че е „добре психически да се подготвят за възможността да се случи нещо“, включително саботажи и атаки с руски дронове.

Москва изостря реториката

Москва също засилва войнствената си реторика в навечерието на парламентарните избори в Русия през почивните дни, за които широко се очаква да задържат партията „Единна Русия“ на президента Владимир Путин на власт. Руският външен министър Сергей Лавров предупреди тази седмица Европа, че ще бъде изправена пред „много кратка“ война, ако съюзниците от НАТО се опитат да нападнат Русия.

„Русия увеличи темпото на действията си – трябва да останем бдителни“, коментира пред медията високопоставен европейски представител по отбраната, пожелал анонимност. „Това може да се разглежда като проява на по-широка тенденция ... виждали сме подобни предупреждения и преди, а е напълно възможно да последват още", добавя източникът на изданието.

Съюзниците запазват курса

В петък германски и шведски сили проведоха съвместни учения в района на стратегическия шведски остров Готланд само няколко седмици, след като съюзниците от НАТО проведоха необявени предварително учения в близост до руския анклав Калининград.

През последните седмици самолети на НАТО свалиха руски дрон над Литва, руски кораб изстреля сигнални ракети срещу датски военен хеликоптер, а Германия обвини заподозрян руски шпионин в опит за атака с дрон срещу летището в Лайпциг.

Американското разузнаване предупреди през август, че Москва планира ограничено нападение срещу държава от НАТО в близките години. В края на миналия месец директорът на ЦРУ Джон Ратклиф предупреди руски представители в Москва да не ескалират конфликта с държавите от НАТО, особено с Естония, Латвия и Литва, в отговор на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна.

Остава обаче неясно дали последните предупреждения се основават на нова разузнавателна информация. В петък литовският външен министър Кестутис Будрис заяви, че Вилнюс разполага със „същата разузнавателна информация“ като Туск относно възможна операция под чужд флаг, но предположи, че тя датира от юли. „Виждам публичните изявления на политиците като част от координирана кампания за предупреждение към Русия да не взема глупави решения и да не се опитва да направи нещо с мисълта, че то няма да достигне до член 5 на НАТО и няма да бъде преодоляно“, казва той.

Според двама дипломати от алианса съюзниците не са били официално информирани за нова разузнавателна информация в рамките на НАТО, а групата засега не е променила оценката си за заплахата. „На този етап не виждаме непосредствена заплаха от нападение“, коментира представител на НАТО от името на организацията. Той добавя: „Не можем да си позволим да бъдем наивни или самодоволни и трябва да гарантираме, че НАТО ще остане силно през следващите години".

Ед Арнолд, бивш представител на НАТО и съветник в консултантската компания D Group, коментира , че предупрежденията могат да имат за цел и да повишат обществената осведоменост за заплахите, както и предварително да подготвят обществото за евентуални атаки под чужд флаг, преди те да се случат.

Високопоставен военен представител на НАТО казва, че Русия може да реагира агресивно заради трудностите си да победи Украйна. „Следователно тя може погрешно да възприема увеличаването на хибридната си кампания като единствения изход – това е губеща стратегия, защото сме готови да реагираме", добавя той.

Между януари и август в Европа са регистрирани 100 хибридни инцидента спрямо 60 за същия период на миналата година, според базирания в Украйна мозъчен тръст Sahaidachnyi Security Center. Особено рязко е увеличението на нарушенията на въздушното пространство. Високопоставен представител на НАТО разкрива, че реалният брой е „над 200“, без да се включват кибератаките. Само срещу централата на военния алианс в Брюксел те са „хиляди“ всеки месец.

„Броят на инцидентите расте, тежестта им се увеличава, а склонността [на Русия] да поема рискове също нараства“, заключава той.