Батериите за съхранение - дългоочакваната част от пъзела на енергийната ни система

Батериите за съхранение на енергия са дългоочакваната част от пъзела, без която не може да се оправи системата, и през следващите 3-4 години те ще продължават да бележат ръст. Те ще са важни както от гледна точка на сигурността, така и на независимостта – и за потребителите, и за инвеститорите. Фокусът вероятно ще е върху хибридните централи от смесен тип, но все пак не трябва да има ограничаване към конкретна технология, тъй като това ще намали тяхната ефективност предвид различните им роли и ползи. Това бяха основните коментари за бъдещето на батериите за съхранение у нас на участниците във втория панел в рамките на форума Energy of Tomorrow на Investor.bg.

Електропреносната мрежа можем да я разделим на две – дистрибуция и пренос. По отношение на дистрибуцията нещата са горе-долу добре. Големият проблем е в преноса, коментира д-р инж. Димитър Белелиев, председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

„На повърхността нещата изглеждат добре – много се инвестира, много се говори, много се искат пари“, заяви той, но уточни, че важното е каква стратегия има за инвестиции. „Тази стратегия трябва да дойде на едно малко по-високо ниво – да се определят къде искаме да направим мрежи и защо. В момента пак се работи на принципа – където може, а не където трябва. И затова съм умерен оптимист“ дали инфраструктурата може да поеме новоизградените мощности.

Д-р инж. Димитър Белелиев. Снимка: Investor Media Group

За да бъде ефективно управлявана една батерия, са необходими доста сложни и комплексни алгоритми, както и изключително голям брой сделки на високочестотна търговия с десетки сделки на минута за всяко едно съоръжение, коментира от своя страна ефективното управление на самите мощности инж. Мартин Георгиев, главен оперативен директор и член на СД на „Електрохолд Трейд“.

„Само така може ефективно да се реализират всичките ползи, които дава пазарът“, обясни той, посочвайки, че месечната справка на компанията за изтъргуваните сделки например обичайно е 7-8 хиляди страници.

Най-ефективните търговски модели при съхранението на енергията в момента са три и зависят от размера на батериите. Когато говорим за най-големите батерии – над 100 мегавата, там най-подходящият модел е вземането под наем. „Предимствата на този модел е, че това са дългосрочни модели, три години, пет години, в които обектът се управлява. За това време инвеститорът получава предвидими и сигурни приходи, които покриват всички негови разходи – оперативни, финансови, включително и до някаква степен начална печалба. А пък в търговеца остава управлението на батерията, като тя му се предоставя изцяло“, обясни Орлин Стоилов, директор „Търговия на едро“ в „МЕТ Енерджи Трейдинг България“.

За по-малките батерии – 10-20 мегавата, моделът е по-скоро на споделяне на печалбата. Там говорим за доста по-кратки периоди – 1 година или дори по-кратко, в който период търговецът управлява батерията, обясни той. „Ако слезем още по-надолу при наистина малки батерии (1/2-1 мегават), там все още предстои да бъдат разработени подходящи модели, за да обслужат интереса“.

Орлин Стоилов. Снимка: Investor Media Group

Етапът на развитие на проекта е най-важната точка, в която трябва да се включи застрахователният бранш и всички на масата да седнат – инженери, строители, проектанти, финансиращи институции, застрахователни компании – и да си видят техните изисквания, коментира Димитър Димитров, мениджър "Бизнес развитие" в Renewable Energy Insurance Broker (REIB), как може да бъде намален рискът в един проект за изграждане на съхранение на енергия.

„Самите страни имат много неща, които в етапа на строителство не са фактор, но впоследствие, когато една централа заработи и вие очаквате да имате покрития по време на експлоатация, тези изисквания се проявят“, поясни той. „И ако вие не сте ги планирали в началото, имали сме случаи, в които се налага препроектиране на дадена централа само за да отговорим на дадени изисквания и тя да бъде напълно застраховаема“.

Димитър Димитров. Снимка: Investor Media Group

Темата продължи инж. Мартин Георгиев, коментирайки, че в повечето случаи търговското структуриране се изисква от финансиращите институции, тъй като тяхната цел е да ограничат всички рискове, свързани с проекта.

„Повечето инвеститори, поне в България и в съседните страни, виждайки в момента високата възвръщаемост и резултати, които имат батериите, които предлага пазарът, по-скоро се изкушават да поемат риск, дотолкова, доколкото имат свобода от финансиращите институции“, коментира той. В реално време се виждат огромни възможности, но всъщност при договорите купувачът или търговецът, за да поеме част от риска, ценообразува това поемане на риск и съответно до инвеститора стигат доста по-различни условия спрямо това, което вижда всеки ден на екрана. Затова един от най-разпространените модели е хибридният, който е частично споделяне на риска, поясни Георгиев.

Инж. Мартин Георгиев. Снимка: Investor Media Group

Оставяйки на темата за риска, инж. д-р Белелиев обърна внимание на аспект, който често се пропуска, а именно – киберсигурността. С един телефон мога да спра абсолютно всички централи, които съм пуснал в България и не само в България, по света, а този, който ги е произвел – да ги спре в целия свят, коментира той. „Което е едно спиране на тока, не е толкова драматично. По-лошото е, че батериите са едни минибомби, които могат да гръмнат по невнимание“, заяви той.

Той обясни, че в момента мрежата в България е защитена от батериите и те всъщност не могат да навредят на системата. Но какво става на централизирано ниво в батерията на никой не му е ясно – това в момента е задължение на този, който инвестира и управлява батерията.

Според Белелиев това е проблем, на който трябва да се обърне много сериозно внимание, като въпросът е на държавно ниво и службите на сигурност трябва да вземат отношение. От БАСЕЛ предлагат две идеи – едната е да се стандартизира начинът на управление на батериите над определена мощност и достъп да имат съответни структури. Другото предложение е да се стимулира повече производство на батерии в България, тъй като в момента основният източник са трети страни. „Трябва да има изискане 51% от батерията да бъде произведена в Европа. По този начин вътре в Европейски съюз ние бихме могли да контролираме това, което се случва по-нататък с тази батерия“.

По отношение на бъдещото на сектора основното мнение на Белелиев е, че големите проекти по отношение на съхранение на енергията ще приключат със спирането на инвестирането по европейски проекти. За сметка на това обаче ще се развиват жилищният сегмент и този на малките и средните предприятия, най-вече в следващите 3-4 години – позиция, подкрепена и от Димитър Димитров.

Позитивното за България е, че с бързото въвеждане на големи батерии в този мащаб се превърнахме в хъб за съхранение, допълни Мартин Георгиев, подчертавайки и бързата работа на институциите като ключов фактор. Освен по-малките дружества и домакинствата обаче той напомни, че в България вече има 28 хил. електрически автомобила и по подобие на западните страни те могат да бъдат интегрирани в системи за виртуални батерии.

Орлин Стоилов подчерта, че сред инвеститорите с по-малки проекти се забелязва желанието да добавят и батерии в малки размери. „А що се отнася до големите инвеститори, докато те виждат икономически смисъл, такива проекти ще има, независимо дали са програма, или с друго инвестиране“, завърши той.

Генерален партньор на Energy of Tomorrow 2026 е: Електрохолд България

Основен партньор: Schneider Electric, MET Energy Trading Bulgaria

Партньор: АмонРа Енерджи, Електроенергийният системен оператор, REIB, Photomate, М Кар София, Интер Експо Център – София

С подкрепата на: Девин, Хипермаркети HIT Max, Gladen.bg, MANCHINI, Angel’s Estate, DiKa

Институционални партньори: Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), Българската финтех асоциация, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българо-Испанска Търговска Камара, See Next, Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Alfa Comunications.

Медийни партньори на Energy of Tomorrow 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, “БанкерЪ”, Dir.bg и See News.