Богомил Манчев: През 2052 г. България трябва да има четири работещи ядрени блока

Към 2052 година България трябва да има четири работещи ядрени блока, коментира председателят на Булатом Богомил Манчев в приветствието си към участниците в годишната конференция на организацията. Това означава, че страната трябва да реализира и проекта за нови реактори в АЕЦ "Козлодуй", и АЕЦ "Белене". Сегашните мощности 5 и 6 блок в Козлодуй ще бъдат закрити съответно през 2047 година и 2051 година. В ядрената енергетика този срок е "нищо", допълни Манчев.

Зам.-министърът на енергетиката Любомира Ганчева посочи, че до есента ще бъде представена за обсъждане енергийна стратегия за следващите десетилетия. В нея ще бъдат анализирани възможностите за нови ядрени мощности, включително в АЕЦ "Козлодуй" и малките модулни реактори, които към момента се движат най-вече от бизнеса.

Зелената сделка трябва да се случи - човечеството трябва да намали емисиите, ако иска да оцелее, каза още Богомил Манчев, допълвайки, че според него България не е изолиран случай. Намаляването на емисиите е стратегическо, а не решение на парче, обърна внимание директорът на АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" Петьо Иванов. Той посочи, че в момента в световен мащаб в строеж са 75 нови реактора. В края на миналата седмица Българският енергиен холдинг (БЕХ) е взел решение за смяната на Иванов, което очаква вписване в Търговския регистър.

Базовата енергия се строи бавно, но можеш да правиш с нея всичко

Страната ни има много да наваксва в някои области и най-вече по отношение на електромобилността - емисиите в транспорта, включително и обществения градски транспорт, припомни в своето обръщение Богомил Манчев. Той също така посочи, че центровете с бази данни, които са едно от предизвикателствата за енергийните системи, не могат да съществуват без базови мощности, защото изискват непрекъсната, устойчива енергия.

Въглищните централи трябва да бъдат оставени в дълбок резерв, заяви още експертът. Според него обаче само възобновяеми енергийни източници с батерии не е достатъчно, още повече, че бумът при тях вече поставя въпроси с баланса не само у нас, а и в целия регион.

Антон Славов от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) също потвърди, че зелените мощности са променили задачите в синхронната зона на континентална Европа.

"Базовата енергия се прави бавно, особено при ядрената енергия, но можеш да правиш с нея каквото си искаш", заяви Манчев. Той е категоричен, че реакторите от ново поколение не трябва да работят непрекъснато на максимална мощност и могат да балансират системата. Това означава, че ядрената енергия не се противопоставя, а допълва ВЕИ.

По отношение на технологиите за АЕЦ "Белене" Манчев каза, че системата на страната няма капацитет за големи (1600 MW) реактори, но могат да бъдат изградени и малки модулни реактори. "Всичко е въпрос на цена", каза още той.

Ръководителят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Цанко Бачийски обърна внимание, че страната има проблеми с доставки - основно на услуги, за работещите реактори, които са по съветска технология. Директорът на АЕЦ "Козлодуй" Иван Андреев припомни, че централата е първата в Европейския съюз (ЕС), която извърши диверсификация на горивото за реактор от типа ВВЕР 1000.

Ядрената енергетика е стратегическа за България, посочи в поздравителен адрес президентът Илияна Йотова, а участници в дискусиите бяха категорични, че страната има и опит, и история в развитието на ядрени проекти. Темата за ядрените реактори е много актуална на фона и на климатичните промени, и на енергийните кризи - две за последните две години.