Зелена енергия, евтина енергия – маркетинг и други проблеми на ВЕИ сектора

Инсталираните ВЕИ мощности в България не спират да растат, а електроенергийната мрежа е под натиск заради недостига на инвестиции и иновации, стана ясно по време на дискусия в рамките на енергийния форум на Investor.bg Energy of Tomorrow.

„През последните години агресивно се декарбонизираме”, коментира Димитър Зарчев, директор на Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (ЕCO). Той отбеляза, че през миналата година е регистриран 30% ръст на ВЕИ мощностите у нас и те продължават да се увеличават. По думите му батериите пък са достигнали „библейски пропорции”.

България разполага с повече инсталирани ВЕИ мощности, отколкото е средногодишният товар на нашата система, поясни Зарчев.

Така въпреки подобренията и рехабилитациите електроенергийната мрежа се натоварва все повече, което е свързано и с все по-големия обем търговия и по-кратките интервали на търговия (на всеки 15 минути).

„Мрежата започва да губи своите режимни параметри. Започваме да имаме проблеми с напреженията, с устойчивостта, дори с инерцията на тази мрежа”, заяви Зарчев.

Димитър Зарчев. Снимка: Investor Media Group

По думите му решения съществуват и повсеместно се въвеждат, като са необходими все повече инвестиции.

Отговор дава и пазарът, който по естествен начин ограничава ползването на тези активи до момента, в който са необходими.

Решение е и пазарно обединение със съседните държави, допълни той. България в момента има капацитет да предоставя 4000-4400 мегавата за трансгранична търговия на борсов принцип, уточни Зарчев. Той обобщи, че произвеждаме и търгуваме с все повече енергия от ВЕИ, а батериите ни служат като естествен балансьор и потискат цените в пиковите моменти.

Обединяването на пазарите помага, но и изисква решения, които са доста по-иновативни от обичайните ни практики, каза още Зарчев и даде за пример съвместен проект за развитие на инфраструктурата в 8 държави на Балканите от Италия до Турция. „Осем оператора се обединихме, за да гарантираме 5 хил. мегавата, които да може да бъдат обменяни между тези държави”, поясни той.

Снимка: Investor Media Group

В обществото не е ясно какво представлява процесът на снабдяване с електроенергия, коментира Николай Налбантов, директор на Дирекция "Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие" към Министерство на енергетиката.

Той отбеляза, че от доста време се води дискусия доколко регулираните цени са адекватни на разходите на операторите, за да могат те да правят инвестиции и да предоставят качествена услуга.

Енергийното министерство се опитва да компенсира недостига на инвестиции с различни мерки, отбеляза той.

Николай Налбантов. Снимка: Investor Media Group

Промяна на архитектурата

Енергийната система и нейната архитектура в Европа се променят, посочи Атанас Димов, изпълнителен директор на „Електрохолд Трейд“ ЕАД.

Той посочи, че от години енергийният преход предвиждаше да инсталираме все повече ВЕИ мощности и накрая стигнахме до предизвикателства с устойчивостта и стабилността на системата.

„ВЕИ източниците са тук - те променят енергийната система и виждаме структурна волатилност на пазара, която очевидно ще остане”, заяви Димов.

По думите му, за да се справим с волатилността, отговорът е гъвкавост, но тя не е достатъчно условие.

България е на едно от първите места в Европа по развитие на гъвкавостта на сектора, заяви той.

В момента в Европа много доставчици се ориентират към комбинация от по-малки електроцентрали и трябва да се търсят начини за стимулиране на това и у нас, смята Димов.

„Да построиш ВЕЦ у нас може би е по-трудно от ядрен блок”, заяви той и допълни, че трябва да се помисли за улесняване на процедурите, за да постигнем стабилност.

Атанас Димов. Снимка: Investor Media Group

Димов уточни още, че само гъвкавостта не е достатъчна, за да решим структурния проблем с волатилността.

„Трябва да можем да я управляваме тази гъвкавост във времето и пространството. Необходима е инфраструктура – междусистемна свързаност, която да помогне за управлението на гъвкавостта в пространството”, коментира той.

Като липсващо условие за разгръщането на пълния потенциал на веригата „ВЕИ - гъвкавост - пазар – система” той посочи още един инфраструктурен слой – дигитален, но не само дигитален, за координация. 

„Волатилността е тук, гъвкавостта е задължителна, инфраструктурата е ограничение, а това, което ще отключи потенциала на веригата, е въпросният нов дигитален инфаструктурен слой, който да свърже и координира всички тези елементи в реално време”, обобщи Димов.

Готовност на мрежата

Допреди две десетилетия бяхме свикнали посоката на мощностите и енергията да е една – от голяма централа към крайни потребители, заяви инж. Мирослав Ризов, системен архитект „Автоматизация в енергетиката” в „Шнайдер Електрик България”. По думите му в момента на фона на всички ВЕИ източници посоката се обръща и вече потребителите могат да отдават към мрежата. Въпросът е дали мрежата е била готова за това, попита той.

Според него ключова е хардуерната обезпеченост и наличието на интелигентни цифрови устройства. Освен това огромното количество данни трябва да се обработва по правилния начин.

"Шнайдер Електрик" е фокусирана върху софтуера, но софтуерът и хардуерът трябва да вървят ръка за ръка, коментира той.

Мирослав Ризов. Снимка: Investor Media Group

Въпрос на маркетинг

ВЕИ са единствената енергия освен ядрената, която може да даде суверенитет на Европа, единствената, която можем да си произвеждаме сами, заяви Димитър Енчев, съосновател на компанията за изграждане на вятърни паркове CWP.

По думите му трябва да си оправим маркетинга и вместо „зелена”, да я наричаме „евтина” енергия.

Има много проблеми, свързани с менажирането на ВЕИ източниците, но това е въпрос на анализ на разходите и ползите, коментира Енчев.

Той отбеляза още, че ВЕИ мощностите (соларни и вятърни централи, както и батерии) се развиват на пазарен принцип и ако някой инвеститор е направил грешна сметка, това е негов проблем.

По думите му България и Европа като цяло имат прекалено много регулации, всичко става „супербавно” и липсва дългосрочна рамка и визия, защото често се променят правилата на играта.

Димитър Енчев. Снимка: Investor Media Group

Той подчерта, че вятърната енергия е важна част от енергийния пъзел, защото има обратна колерация със соларната както на сезонен принцип, и по отношение на денощието.

„Ако има две седмици без слънце, и 16 хил. мегавата соларни мощности да имаме, пак зависим от ТЕЦ-овете в Маришкия басейн или от внос”, коментира Енчев и призова за облекчаване на правилата за вятърните централи.

Той подчерта, че CWP има проекти от 2020 г., които при добро стечение на обстоятелствата се надява да започне да строи тази година, т.е. процесът е много бавен.

Какви трябва да бъдат приоритетите

Системата се променя, но правилата на физиката остават същите, коментира Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт. По думите му пазарът също има известни ограничения, от които не можем да излезем, и тези ограничения си имат своите основания.

Според него приоритет номер 1 трябва да бъде развитието на мрежата, а номер 2 – маневрените мощности. „В страната на непостоянната генерация маневрените мощности са цар”, заяви той.

Стайков обобщи, че българският пазар никога не е имал проблем с базовата генерация и винаги е имал проблеми с маневрените мощности. Сега ситуацията е обърната и трябва да променим начина, по който гледаме на сектора, призова той.

Калоян Стайков. Снимка: Investor Media Group

Генерален партньор на Energy of Tomorrow 2026 е: Електрохолд България

Основен партньор: Schneider Electric, MET Energy Trading Bulgaria

Партньор: АмонРа Енерджи, Електроенергийният системен оператор, REIB, Photomate, М Кар София, Интер Експо Център – София

С подкрепата на: Девин, Хипермаркети HIT Max, Gladen.bg, MANCHINI, Angel’s Estate, DiKa

Институционални партньори: Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), Българската финтех асоциация, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българо-Испанска Търговска Камара, See Next, Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Alfa Comunications.

Медийни партньори на Energy of Tomorrow 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, “БанкерЪ”, Dir.bg и See News.

Снимка: Investor Media Group