САЩ са одобрили потенциална военна сделка с Украйна за 2,7 млрд. долара

Държавният департамент на САЩ е одобрил потенциална военна сделка с Украйна на стойност 2,7 млрд. долара. Споразумението включва модернизация на системите за противовъздушна отбрана, оръжия, както и свързано с тях оборудване и услуги, става ясно от уведомление до Конгреса, изпратено късно в петък, съобщава Ройтерс.

Предложеният пакет включва ракети копия на руските С-300, ракети GAM-67, лазерно насочвани ракети с увеличен обсег, комплекти за модификация на пускови установки и мобилни системи за изстрелване, както и радари за борба с дронове, съобщават от Държавния департамент.

Сделката подлежи на разглеждане от Конгреса и все още не е окончателно сключена.

Ако бъде реализирана, Украйна ще финансира покупката чрез комбинация от европейски вноски и средства от американската програма за чуждестранно военно финансиране (Foreign Military Financing), отпуснати по време на администрацията на президента Джо Байдън, отбелязва агенцията.

Програмата за чуждестранно военно финансиране предоставя безвъзмездни средства, които позволяват на чужди правителства да закупуват оръжия и отбранително оборудване, произведени в САЩ.

От Държавния департамент казват, че американското финансиране ще се отчита като капиталова вноска в Инвестиционния фонд за възстановяване на Украйна чрез механизъм за възстановяване на средствата в съотношение едно към едно.

Предложената сделка се обявява в момент, когато администрацията на Тръмп се стреми да прехвърли по-голяма част от финансовата тежест за подкрепата на Украйна върху европейските държави.

По-рано този месец президентът Доналд Тръмп заяви, че ще поиска от европейските страни да възстановят на САЩ разходите за военна помощ и боеприпаси, предоставени по-рано на Украйна.

Тръмп подписа „адските санкции“

Американският президент е подписал и закона, наименован в чест на покойния сенатор Линдзи Греъм, известен още като „адските санкции“. Законът предвижда Тръмп да може да въвежда мита в размер на 100% върху стоки от държави, които търгуват с руски енергоресурси. Това потенциално може да засегне Индия и Китай, които са най-големи купувачи на руски петрол към момента.

Президентът на Укнайра Володимир Зеленски благодари на Тръмп за подписването на законодателството, както и на Конгреса на САЩ, чиято Камара на представителите го одобри в сряда. "Най-добрият начин да почетем паметта на Линдзи е да приложим този закон изцяло и колкото се може по-бързо", коментира Зеленски.

Греъм, който почина през юли т.г., беше ревностен застъпник за Украйна. Той внесе законопроекта в Конгреса на САЩ в началото на 2025 г.

Атаки с дронове и управляеми бомби

Украинската столица Киев е подложена на руска атака снощи, според съобщения на кмета на града Виталий Кличко. Ударите с дронове са ранили двама души, предизвикан е и пожар в склад.

В Сумска област руски управляеми авиобомби са поразили жилищна сграда. По данни на украинските власти при атаката са загинали двама души, а осем са ранени, сред тях 13-годишно момиче. Трима от пострадалите са в тежко състояние.

Руски удари са регистрирани и в Харковска област, където при атака срещу Балаклия са загинали двама души, а други двама са ранени. Украинските власти съобщават и за продължаващи атаки срещу населени места в Херсонска област, според публикация на украинската информационна агенция Укринформ.

На фронта Покровското и Костянтиновското направление са сред най-активните. Украинският Генерален щаб отчита стотици бойни сблъсъци за последното денонощие, наред с десетки въздушни удари и хиляди атаки с дронове.

Лиманското направление е важно заради продължаващата украинска операция „Вивалди“. Украинският 3-ти армейски корпус съобщава, че руското специализирано подразделение за дронове „Рубикон“ е било изтеглено от района след понесени загуби, пише Kyiv Independant.

Паралелно с руските атаки Украйна продължава да нанася удари по руски военни и инфраструктурни обекти. През последното денонощие украинската страна съобщава за поразяване на руски пускова установка „Бук-М1“ в Запорожка област, както и на пункт за управление на дронове „Орион“ в окупирания полуостров Крим.

Путин обвинява Украйна, че се меси в руските парламентарни избори

Президентът на Русия Владимир Путин заяви, че Украйна умишлено възпрепятства преговорите за прекратяване на започналата преди четири и половина години война, и обвинява Киев, че се меси в руските парламентарни избори, пише Ройтерс.

В изказване в рамките на заседание на Военнопромишлената комисия на Русия Путин добавя, че основният елемент, на който Москва ще разчита в областта на отбраната, остава и занапред "ядрената триада", но по думите му е необходимо страната му да укрепи и противоракетната си отбрана, съобщава БТА.

В изявлението си, което е разпространено от руските агенции, Путин обвинява Украйна, че "отдавна се е изродила в диктатура", визирайки това, че там не са произвеждани избори, въпреки че мандатът на президентът Володимир Зеленски изтече.

"Както е известно, украинското ръководство изобщо не бърза да произвежда избори, а в същото време се опитва да ни се меси", посочва Путин, без да приведе доказателства в подкрепа на твърдението си.

Зеленски и други украински официални представители казват, че в условията на извънредно положение не могат да бъдат произведени избори. То бе обявено войната, започнала в края на февруари 2022 г., и е в сила и до днес.

Киев определя вота в Русия като "псевдоизбори" с предизвестен резултат.