Недостигът на супертанкери в световен мащаб застрашава превоза на петрол на дълги разстояния

Рязко нарастващите разходи за транспортиране на петрол по света правят някои сделки с нефт на дълги разстояния нерентабилни и заплашват да нарушат потоците при вече затегнати пазари.

Скокът се дължи на недостиг на налични супертанкери. В някои части на света почти няма кораби – всеки с дължината на три футболни игрища, останали за наемане, пише Bloomberg.

Напрежението прави далечните барели по-малко привлекателни и насърчава рафинериите да търсят доставки по-близо до дома, ако могат да намерят такива.

Превозването на товар от Хюстън до Азия сега добавя около 26 долара на барел, или 52 млн. долара на товар, към цената. Това се равнява на приблизително една четвърт от цената на фючърсите на бенчмарка West Texas Intermediate. Преди войната корабоплаването обикновено представляваше само малка част от разходите.

Графика: Bloomberg

Ралито носи състояние на малката група корабособственици, които доминират на пазара на танкери. Ръководители от индустрията и брокери казват, че такъв скок на цената преди би бил немислим.

Стойността на акциите на най-големите собственици на петролни танкери в света скочи до рекордните близо 70 млрд. долара тази седмица.

За търговците на петрол рискът е, че корабоплаването ще стане непосилно скъпо. Те са загрижени, че по-високите разходи правят нерентабилно за някои рафинерии да превръщат суровия петрол в гориво. Това ги възпира да купуват товари, които трябва да плават на дълги разстояния, дори когато търсенето на дизел и бензин е силно.

По основния референтен маршрут на индустрията много големи превозвачи на суров петрол, превозващи 2 млн. барела суров петрол от Персийския залив до Китай, печелят над 1,2 млн. долара на ден. Подобен натиск сега се разпространява на целия пазар на товарни превози в световен мащаб.

„Никога не е било толкова скъпо да се превозва петрол“, коментира Саад Рахим, главен икономист в търговския гигант Trafigura Group, на форума на Bloomberg Commodity Investor Forum в четвъртък. Тъй като товарните превози стават все по-голяма част от стойността на товара, „това се превръща в много по-голям проблем сега, когато започнете да мислите за това от гледна точка на логистиката“.

Някои маршрути на дълги разстояния, които станаха ключови след войните, прекъснали енергийните потоци, сега изглеждат непривлекателни в резултат на скока.

Данните за проследяване на кораби от Vortexa показват, че потоците между САЩ и Азия са намалели през последните седмици, тъй като разходите за превоз са се утроили. Японска рафинерия наскоро е закупила товар суров петрол от Аляска - вид, който обикновено не е подходящ за преработвателите в страната, поради относително краткото разстояние на плаване, коментират запознати.

Търсенето на близки барели се отразява в цените на суровия петрол в Европа. Фючърсите на сорта „Брент“ достигнаха близо 110 долара за барел тази седмица, докато цената на европейския датиран суров петрол Brent се покачи над 131 долара, тъй като купувачите търсят товари на къси разстояния. Преработвателите в региона също се надпреварват да заменят барелите от Близкия изток, след като Саудитска Арабия не предостави товари на европейски купувачи по техните срочни договори за следващия месец.

Продажбите на анголски петрол, който обикновено плава на хиляди мили до купувачи в Китай, също са слаби.

Корабни брокери с дългогодишен опит споделят, че никога не са виждали толкова ограничено предлагане на супертанкери. Множество ръководители в бранша също посочват, че не познават подобен пазар. Мнозина отбелязват, че на определени места почти липсват налични за наемане плавателни съдове, в зависимост от времевия период, за който са необходими.

Тази тенденция се отразява и на по-малките кораби. Азиатските рафинерии се насочват към танкери тип „Афрамакс“ (с капацитет 700 000 барела) за част от покупките си от САЩ, вместо към супертанкерите, които обикновено се използват за тези маршрути. Товарите, натоварвани в пристанища в Атлантическия океан (включително в Бразилия), се превозват с два кораба тип „Суецмакс“ (с капацитет 1 милион барела всеки), вместо с един супертанкер с двойно по-голям капацитет, посочват търговци и корабни брокери.

Това доведе и до повишаване на приходите за по-малките плавателни съдове. Приходите за танкерите „Суецмакс“ средно надхвърлят 300 000 долара на ден – тарифи, които обикновено се свързват с плаване в зони на военни конфликти.

Основните фактори за този скок са два: косвените последици от войната между САЩ и Иран и мащабен залог, направен от южнокорейски магнат, който вече беше повишил тарифите за превоз още преди началото на войната.

Корабите, превозващи петрол през Ормузкия проток, остават ангажирани за по-дълго време, тъй като извършват прехвърляне на товари близо до Оман. Други танкери изминават хиляди мили около Африка, за да натоварят петрол в Средиземно море, докато азиатските купувачи заменят загубените доставки от Близкия изток с такива от Америка, изискващи по-дълги маршрути. Всички тези фактори допринасят за натоварването на танкерния флот и повишаването на цените.

От решаващо значение за търговците на петрол е колко дълго ще се задържат високите цени за превоз. Фючърсите върху дизела в Европа са близо до 200 долара за барел – знак, че преработвателните предприятия в региона все още се стремят да си осигурят всеки възможен товар.