България има нужда от цели, за да реши задачата на възобновяемата енергия

България се нуждае от ясни цели и програма за това как да продължи нататък с имплементирането на възобновяема енергия. Това бе една от тезите, които обсъдиха участниците в третия панел „Вятърът и слънцето в пъзела на българската енергетика“ на форума Energy of Tomorrow на Investor.bg.

В последните 15 години няма нито една инсталирана нова вятърна турбина и това е липсващото парче от енергийния пъзел. Това коментира Севда Йончева, член на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). Тя направи сравнение с храненето на тялото. Соларът е като въглехидратите – дава бърза и евтина енергия, вятърът е протеинът – дава устойчивост, батериите и ПАВЕЦ-ът са като мазнините и съхраняват енергията, докато фибрите са мрежата, която помага цялата система да работи.

Трябват ни всички компоненти за работеща система, посочи Йончева, според която не може да се разчита само на една технология.

Според Йончева пречките пред вятъра са няколко – по-дълъг разрешителен процес, необходимост от мрежа, ниско обществено доверие, липса на диалог с местните общности.

Севда Йончева, АПСТЕ. Снимка: Investor Media Group

Българите трябва да решим какво искаме и да знаем, че вятърът е от обществен интерес, това е безопасна технология, която не вреди на здравето и природата, допълни тя.

Експертът посочи, че това, което пречи на диалога с общностите по темата за вятърната енергия е това, че проектите се използват за политическа мобилизация. Това трябва да се спре, като държавата се намеси комуникационно и обясни защо ни трябва вятърът, допълни тя. Държавата трябва да излезе и да каже, че няма проблем, защото се разпространява паника сред местните общности, коментира още Йончева.

По отношение на покривните инсталации тя допълни, че потенциалът им не е достатъчно използван в България. И тук, според нея е важно като общество да решим какво искаме.

Въпросът не е дали ще изграждаме вятърни централи, а колко бързо

По отношение на цените Мария Кръстева, оперативен директор на Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), посочи, че вятърът и соларът са всъщност и с едни от най-ниските разходи за производство на електроенергия, ако ги сравним с други централи, било то газови или ядрени.

У нас има нисък дял на инсталирания капацитет – между 3% и 4%. В същото време в Европа за миналата година вятърът е осигурил 19% от електропотреблението и е вторият източник след ядрената енергия.

Мария Кръстева, БГВЕА. Снимка: Investor Media Group

За Кръстева въпросът вече не е дали ще изграждаме вятърни централи, а колко бързо. А това е проблем, тъй като в България средното време за получаване на всички разрешителни до строителство на вятърен проект е 6-7 години, докато в Германия например е 17 месеца за 2025 г.

Кръстева също така заяви, че в България трябва да има влязъл в експлоатация офшорен вятърен проект през 2029 г., но още нямаме законодателство.

Нови мощности – модернизиране на цялата система

С въвеждането на нови инсталирани мощности модернизираме и цялата система. Това коментира д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопански факултет на СУ, зам-директор на научно-приложна лаборатория Net-Zero Lab и директор на Академията за морски възобновяеми енергийни източници (MREA). С навлизането си ВЕИ води до модернизации на мрежи, включване на различни дигитални решения за гъвкавост, води дори и до необходимостта за модернизиране при битовите потребители, посочи тя.

По думите ѝ за миналата година се вижда, че навлизането на соларните мощности през летните месеци намалява цената с 25%. От една страна, това е енергийна сигурност и вносът на енергия от трети държави е риск, който има своята монетарна стойност, допълни тя.

Д-р Мария Трифонова, Net Zero Lab. Снимка: Investor Media Group

Що се отнася до офшорния вятър, според Трифонова нито една политическа партия или правителство няма да повдигне темата. Според нея това може да стане евентуално, след като не видим първите изпълнени проекти в Румъния.

Трифонова коментира и темата за оптималния енергиен микс, като според нея отново институциите трябва да създадат рамката, за да може различни технологии да навлязат на пазара и след това бизнесът да намери нужния капитал.

Трябва да започнем с три типа тарифи, което по думите ѝ не е трудно регулаторно решение. Има вече толкова много възможности да дадем на потребителите възможност не само да спестяват, но и да подпомогнат пазара и ефективността, допълни тя.

Накъдето и да поемем, трябва добро планиране

По думите на Александър Захариев, ръководител на стратегията на SUNOTEC, соларът седи като шампион на прехода към чиста и евтина енергия, но в каквато и посока страната да поеме, тя трябва да е добре планирана.

Изграждането на соларни и вятърни мощности самостоятелно, докато можем, не е стратегия, предупреди той. България и Европа като цяло трябва да предприемат една цялостна стратегия как искат да изглежда енергийната карта на Европа след 10-20 години, допълни той. Преходът няма да е безболезнен, но може да стане на най-ниската цена, допълни експертът.

Александър Захариев, SUNOTEC. Снимка: Investor Media Group

Европа плаща цена за краткосрочни мерки вместо стратегически да инвестира в промяната на цялостната концепция как този континент ще работи в следващите 100 години и ще остане значим на глобалната карта, как ще продължава да произвежда конкурентен продукт, коментира Захариев.

Трябва да погледнем не къде седи соларът или вятърът, а къде е нашата стратегия, отбеляза още той. Ако искаме да наложим нов източник на електроенергия, трябва да имаме яснота как това да се случи икономически, технически, допълни още той.

Захариев посочи, че се използва хаотично временната пазарна ситуация и даде пример с войната в Украйна.

Генерален партньор на Energy of Tomorrow 2026 е: Електрохолд България

Основен партньор: Schneider Electric, MET Energy Trading Bulgaria

Партньор: АмонРа Енерджи, Електроенергийният системен оператор, REIB, Photomate, М Кар София, Интер Експо Център – София

С подкрепата на: Девин, Хипермаркети HIT Max, Gladen.bg, MANCHINI, Angel’s Estate, DiKa

Институционални партньори: Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), Българската финтех асоциация, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българо-Испанска Търговска Камара, See Next, Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Alfa Comunications.

Медийни партньори на Energy of Tomorrow 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, “БанкерЪ”, Dir.bg и See News.