Защо и как САЩ помогнаха на Япония да стабилизира йената?

Съвместната намеса на САЩ и Япония на валутните пазари в подкрепа на йената в края на миналата седмица е резултат от месеци подготовка и рядко публично сближаване на позициите на Вашингтон и Токио по въпроса за валутния курс, пише Ройтерс в материал, цитиран от БТА.

Предишните едностранни опити на японските власти да ограничат рязкото поевтиняване на йената не успяха да осигурят трайна подкрепа за националната валута. Този път обаче устната подкрепа на американския финансов министър Скот Бесънт за по-скъпа йена даде на японските власти допълнителен инструмент в борбата им срещу натиска върху валутата.

За Япония по-евтината валута на страната доведе до поскъпване на вносните стоки и задълбочи проблемите с разходите за живот, с които се сблъскват поредица правителства, включително настоящият кабинет на премиера Санае Такаичи.

За САЩ прекомерното отслабване на йената намалява ефекта от търговските предимства, които администрацията на президента Доналд Тръмп очаква от търговската си политика. Освен това разпродажбите на японски държавни облигации, свързани с обезценена йена, могат да окажат натиск и върху доходността на американските държавни ценни книжа.

Общите опасения около валутата доведоха до по-тесен диалог между Вашингтон и Токио по въпрос, който традиционно е чувствителен от дипломатическа гледна точка за двете икономики. Същевременно това увеличи натиска върху Японската централна банка да продължи с повишаването на лихвените проценти.

Според японски правителствен представител, запознат с подготовката, участието на САЩ в евентуална покупка на йени е било обсъждано още през януари, когато подразделението на Управлението за федерален резерв (УФР) в Ню Йорк е извършило редки проверки на валутните курсове, за да помогне на Токио да противодейства на спада на йената.

„Включително при онлайн срещи сме провели десетина разговора, в които обсъждахме и валутните курсове“, заяви японският финансов министър Сацуки Катаяма, коментирайки контактите си със Скот Бесънт.

Тя посочи, че по време на посещението на Бесънт в Япония през май двамата са разговаряли около три часа и половина, включително по време на вечеря. Именно след тези разговори Токио обяви съвместната валутна интервенция със САЩ.

Разговорите през май последваха мащабната покупка на йени от японските власти в края на април и началото на май, която обаче не успя да обърне трайната тенденция на обезценяване на националната валута.

След срещата през май Катаяма заяви, че двете страни „координират много тясно действията си по валутните въпроси и ще продължат да го правят“.

Бесънт също заяви, че икономическите основи на Япония са „силни и устойчиви“ и това ще се отрази върху валутния курс. Той повтори призивите си Японската централна банка да повишава лихвените проценти по-бързо, което показва загрижеността на Вашингтон, че бавният темп на затягане на паричната политика може да изостане спрямо инфлационния натиск.

Месец по-късно Японската централна банка повиши основната си лихва до 1 на сто - най-високото равнище от 31 години насам, като важна стъпка към нормализиране на паричната политика. Тъй като реалните разходи по заемите в Япония остават силно отрицателни обаче, решението не успя да осигури трайна подкрепа за йената.

Тайна координация зад валутната намеса

След като йената достигна най-ниското си равнище от четири десетилетия през тази година, японският заместник финансов министър по международните въпроси Ацуки Мимура промени подхода си.

Вместо ежедневни публични предупреждения към спекулантите, той се насочи към по-дискретна работа със своите американски колеги, посочват източници, запознати с подготовката.

Това означаваше, че Мимура, който има ключова роля при решението за валутна намеса, ограничи публичните си изяви и остави пазарите в несигурност относно вероятността от интервенция. Той остана в сянка дори когато Катаяма и Бесънт проведоха онлайн разговор в края на юни за развитието на финансовите пазари.

Необходимостта от действия се засили през юли, когато опасенията около експанзивната фискална и парична политика на правителството на Такаичи тласнаха йената към нови минимуми. Това увеличи цената на вноса и оказа натиск върху рейтинга на кабинета.

В същото време президентската администрация в САЩ се сблъска с нарастваща инфлация и по-висока доходност по държавните облигации, което увеличи стимулите ѝ да подкрепи усилията на Токио.

В шестмесечния си валутен доклад от 24 юли Министерството на финансите на САЩ подкрепи предупрежденията на Япония срещу прекомерната нестабилност на йената и заяви, че ще продължи „тесните консултации“ с Токио по валутните въпроси.

Заседанията на Фед и Японската централна банка миналата седмица се разглеждаха като възможни моменти за натиск върху йената, тъй като инвеститорите се позиционираха според сигналите за бъдещия курс на лихвената политика.

Според запознати източници японската намеса е била тясно координирана с централната банка.

На 30 юли Мимура е дал разрешение за покупка на йени срещу долари чрез телефонна връзка с екип от служители на финансовото министерство. Ходът, извършен извън работното време на токийските пазари и по време на двудневното заседание на Японската централна банка, веднага укрепи йената до 157,80 йени за долар спрямо около 162,80 йени преди това.

След като бил информиран, че йената отново се насочва към ниво от 158 йени за долар, Мимура дал кратък отговор, който показал готовността на властите да обсъдят следващи действия.

След края на пресконференцията на управителя на Японската централна банка Кадзуо Уеда в петък йената отново рязко поскъпна, което пазарите възприеха като вероятна нова японска намеса.

Този път към Токио се присъедини и Вашингтон. Според източник на Ройтерс Министерството на финансите на САЩ е уведомило няколко банки, че може да се намеси на валутния пазар и че те трябва да бъдат готови за бъдещи действия.

Очаква ли се ново повишение на лихвите през септември?

Сигналите на Японската централна банка за бъдещата ѝ политика миналата седмица бяха най-ясно изразените в посока затягане на паричната политика досега. Централната банка посочи, че нормализирането на паричната политика може да помогне за ограничаване на прекомерните валутни колебания.

Управителят Казуо Уеда заяви, че е необходимо властите да бъдат по-бдителни от всякога за риска инфлацията да се ускори. Анализаторите възприеха думите му като почти сигурен сигнал за възможно повишение на лихвите през септември.

Тези сигнали получиха подкрепа и във Вашингтон.

„Ние силно подкрепяме решителните пазарни и парични мерки на Япония за коригиране на значителното подценяване на йената“, написа Бесънт в публикация в социалната мрежа X, като отново подчерта подкрепата си за по-високи лихви в Япония.

Мимура също заяви, че правителството ще съгласува валутната си политика с действията на централната банка за ограничаване на слабостта на йената, което увеличава вероятността от ново повишение на лихвите в близко бъдеще.

Бесънт съобщи, че ще се види с Уеда на срещата на финансовите лидери от Г-20 в края на август - преди заседанието на Японската централна банка на 17 и 18 септември.

Пазарите вече разглеждат септемврийското заседание като възможен момент за ново повишение на лихвите.

(БТА)