Турция се опитва да ограничи кризата с проблемните си фондове с ликвидации, забрани и арести

Турските власти се опитват да ограничат зародила се криза в някои от водещите мениджъри на активи в страната от това да засегне цялата финансова индустрия, съобщава Bloomberg.

Властите съобщиха, че няколко водещи финансови мениджъри в страната са били или задържани, или са получили забрана за пътуване в рамките на разрастващо се разследване, свързано с масов отлив на капитал от мениджъри на активи тази седмица.

Полицията е арестувала председателя на Pusula Portfoy Мухамед Яръз и е задържала още председателя на Hedef Holding Намик Кемал Гьокалп, мажоритарния собственик на Destek Holding Алтънч Кумова, както и заместник главния изпълнителен директор на Tera Portfoy Ибрахим Бекчъ. Председателят на Tera Holding Емре Тезмен е получил забрана за пътуване.

По-рано в четвъртък властите в страната обявиха вълна от мерки в опит да ограничат пазарните сътресения, включително планове за ликвидирането на фондове на Tera Portfoy и други, както и повдигането на обвинителни актове срещу десетки хора и забрани за търговия.

В петък бе съобщено, че Турция се е обърнала към две от най-големите си банки, за да поемат надзора над ликвидирането на 131 инвестиционни фонда. Turkiye Is Bankasi и държавната Ziraat Bankasi ще наблюдават ликвидирането, съобщиха от Съвета за капиталовите пазари. Фондовете, които са били наредени за ликвидиране, съдържат инвестиции за над 18 млрд. долара и имат около 350 хил. инвеститори.

Проблемите са „временни и управляеми“, заявиха в позиция от Комисията за финансова стабилност след извънредна среща, водена от финансовия министър Мехмет Шимшек. Турската централна банка също вече обяви мерки за стимулиране на ликвидността на пазара и заяви, че ще бъдат предприети допълнителни мерки, ако се наложи.

Първоначалната реакция на мерките бе положителна, като в четъвртък водещият индекс Borsa Istanbul 100 се стабилизира след три дни на разпродажби, които изтриха около 10% от него. За деня бенчмаркът напредна с около 3%. Подиндексът, проследяващ представянето на банките, нарасна с до 9,4%. BIST 100 Index се върна на червено в петък, като минути преди 11 ч. българско време изостава с над процент.

„Песимистичният прочит на ситуацията е, че инвеститорите на Borsa Istanbul изобщо не трябваше да преминават през това“, коментира Емре Акчакмак, мениджър в East Capital в Дубай. „Оптимистичният прочит обаче е, че отговорните за политиките лица не само се опитаха да подобрят регулаторната рамка, но и предприеха конкретни стъпки за облекчаване на напрежението в цялата система след проведеното по-рано днес (в четвъртък, бел. ред.) извънредно заседание“, допълва той.

Последното развитие насочва вниманието към рисковете от бързо развиващия се сектор на инвестиционните фондове в Турция, където някои мениджъри натрупаха големи позиции в сравнително неликвидни акции.

В центъра на спекулативната треска се оказа Tera – компания за управление на активи, основана от Емре Тезмен, която управлява средства на стойност около 730 млрд. турски лири (15 млрд. долара). Фирмата стана обект на оживени коментари във финансовите среди на Истанбул заради реализирането на печалби, изглеждащи невероятни според обичайните стандарти: водещият ѝ фонд отчете възвръщаемост от над 66 000% за период от три години. Фондът прилагаше стратегия, включваща насочването на милиарди лири към тесен кръг от свързани компании и увеличаването на мащаба на залозите чрез използване на заемни средства.

Тезмен защити компанията си в социалните мрежи, като заяви в публикация в платформата X, че става въпрос единствено за „временен проблем с ликвидността в определени фондове“.

„Бяхме подложени на внимателно планирана, умишлена и организирана спекулативна атака от страна на известни злонамерени сили“, заяви той късно в сряда.

Мащабното разпродаване започна още през август, когато регулаторните органи затегнаха правилата за фондовете, притежаващи концентрирани залози върху листнати акции с малък дял свободно търгувани книжа. Това принуди фондовете да продадат част от позициите си и предизвика масово изтегляне на капитал. През последните дни фондовете на Tera и Pusula обявиха, че вече не са в състояние да удовлетворят исканията на клиентите за обратно изкупуване.

Междувременно централната банка обяви мерки за облекчаване на ликвидността – увеличаване на финансирането чрез едноседмични репо-аукциони при необходимост и коригиране на лимитите за заемане на средства от банките.