Какво знаем досега за предстоящия Бюджет 2027?

Бюджетът на България за 2026 г. вече е факт и влезе в сила от 1 август 2026 г.

С него влязоха в сила и редица промени – повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, повишаване на минималните осигурителни прагове, повишаване на винетните такси с 30%, въвеждане на такса от 10% върху комисиона на афилиейт операторите в хазарта, поемането на лични осигуровки от страна на държавните служители, промяна в изчисляването на трудовия стаж за заетите на 4-часов работен ден, премахване на принципа за определяне на минималната работна заплата до приемане на финансовата рамка за 2027 г., когато по план размерът на възнаграждението ще се изчислява по нов механизъм.

Повечето от тези теми предизвикаха редица спорове – както при обсъждането на бюджета в ресорната комисия, така и при разглеждането му в пленарната зала. Освен към запазването на сериозна разходна част във финансовия план за годината, най-голяма критика към бюджета беше отправена към липсващите реформи. Такива управляващите заявяват, че ще бъдат включени в бюджета за 2027 г., по който ще работят през септември.

Бюджетът за следващата година е и този, в който „Прогресивна България“ обещава да бъдат видими собствените им политики – както каза президентът Илияна Йотова при обнародването на финансовата рамка за 2026 г. – „това е най-политическият закон в страната“, в който се открояват политиките на управлението. Какви ще бъдат те – за момента се загатва и от министри в правителството, и от депутати на мнозинството в Народното събрание.

Една от очакваните промени е реформа на администрацията. Още през май депутатът и председател на бюджетната комисия Константин Проданов обяви пред bTV административната реформа за „хронично неглижирана“, а като насоки на действие бяха изтъкнати дигитализация на публичните услуги и сливане на ведомства. Колегата му Явор Гечев коментира пред БНР, че трябва „много тежка реформа“ в администрацията, но за нея е необходимо време за анализ и промяна на устройствени правилници.

За момента разговорът се върти около сливане на структури и закриване на такива с дублиращи се функции. Като първа стъпка от тази реформа управляващите представят намалението на разходите за персонал в бюджетната сфера с 10%, като се очаква през 2026 г. това да се отрази в 85 млн. евро спестени средства, а през 2027 г. те да нараснат до 170,7 млн. евро.

Другите идеи на управляващите са свързани с ограничаване на заплатите в бордовете на държавните дружества, промяна на механизма за изчисляване на минималната работна заплата, спиране на „течовете“ в здравеопазването, по-високи стимули за майките при връщане на работа преди края на майчинството, повишаване на обезщетения и социални плащания. Многократно управляващите споменаха и идеи за концесии в пътното строителство, както и за промени при имотните данъци.

Когато говорим за бюджета за 2027 г., не трябва да забравяме и възложените на Сметната палата одити на социалната система, финансовото министерство и Агенция „Пътна инфраструктура“, резултатите от които могат да се отразят върху политиките за следващата година. Очаква се първите два да бъдат готови до края на септември, а окончателните доклади да бъдат предоставени на парламента до края на октомври.

За това какво предстои, известна представа може да се придобие и от приетата средносрочна бюджетна програма, съпътстваща финансовата рамка за 2026 г., макар че тя рядко се оказва спазена. В бюджета тази година обаче беше вписано, че с този за 2027 г. няма да бъде представяна нова тригодишна прогноза.

Без вдигане на данъци и осигуровки – засега

Една от основните теми около финансовата рамка и политиките на правителството за следващата година е свързана с повишаването на данъци и осигуровки. Още в първите дни от управлението си „Прогресивна България“ обещаха данъци и осигуровки да не бъдат повишавани. Това формално беше спазено в Закона за бюджета за 2026 г. въпреки повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро и на минималните осигурителни прагове от 1 август.

В края на юни финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев беше категоричен пред БНТ, че няма да има увеличение на данъците и няма да има промяна в данъчната система от 1 януари 2027 г. Само месец по-късно обаче изказванията на представители на властта не са толкова категорични.

„Вярвам, че ще държим линията да не вдигаме данъците, а и осигуровките засега, да“, каза пред БНР на 29 юли Здравко Марков от управляващата „Прогресивна България“. На 30 юли пред Nova социалният министър Наталия Ефремова не отговори директно на въпроса дали ще се избегне повишаването на данъци, но заяви, че има много мерки, които могат да се предприемат преди това за нарастване на приходната част на бюджета.

В приетата средносрочна финансова рамка за 2026-2028 г. не се предвижда повишаване на максималния осигурителен доход в периода до 2028 г. Видно от документа е обаче, че минималните осигурителни прагове ще се определят на база минималната работна заплата, съответно – ще зависят от механизма за изчисляването ѝ.

През 2027 г. ще продължи подходът към изравняване на личната осигурителна вноска за държавните служители с тази в частния сектор и от 1 януари тя ще достигне съотношение 60:40, като се предвижда и тогава служителите да бъдат компенсирани с цел запазване на достигнатия нетен доход.

Каква ще бъде минималната работна заплата?

„Не е важна конкретната цифра, защото тя трябва да е базирана на квалификацията на човека, работата, която изпълнява, неговия принос, и разбира се, възможностите на икономиката“, каза на 30 юли Ефремова. Според нея досегашната формула е била абсолютно автоматична, без да отчита икономическото развитие или квалификацията на заетите. По новата формула, която предстои да бъде изготвена, няма как някой да получава под достигната до момента минимална заплата. Ефремова каза и че не вярва да се запази размерът на минималната заплата от 620 евро през 2027 г.

Ще има ли промени при ранното пенсиониране

Покрай темата за бюджета представители на Фискалния съвет активно призоваваха за преразглеждане на ранното пенсиониране, давайки пример със заетите в МВР пенсионери. Не изглежда обаче тази тема да е на дневен ред за правителството, като социалният министър обяви, че управляващите нямат намерение да преразглеждат категориите за ранно пенсиониране. Не се планира и да се повишава пенсионната възраст извън съществуващия в момента план, според който през 2037 г. трябва да се изравни възрастта за пенсиониране на мъжете и жените на 65 г.

От изказвания на управляващите можем да заключим и че в новия бюджет няма да отпадне таванът на пенсиите въпреки поредното повишаване на максималния осигурителен доход. В сутрешния блок на БНТ на 20 юли депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов заяви, че този таван е въведен заради „един много ограничен кръг лица от 90-те години“, по думите му – няколкостотин души, а останалите, дори да са работили през цялото време на максимален осигурителен доход, не могат да стигнат тавана на пенсията и сега. В момента максималният размер на пенсията е 1738,40 евро.

(Продължава на следващата страница)