Какво знаем досега за предстоящия Бюджет 2027?

Какво предвижда средносрочната програма

С всички условности за това доколко може да се вярва на средносрочната тригодишна програма, поглеждаме какво е записано в нея за параметрите на бюджет 2027.  

Очакваният размер на брутния вътрешен продукт е 134,592 млрд. евро при реален растеж на икономиката – 2,5% от БВП. Заложената в тригодишната прогноза инфлация за 2027 г. е от 3,8% според хармонизирания индекс на потребителските цени – малка разлика от прогнозираната от БНБ за догодина инфлация от 3,5%. В средносрочната прогноза е заложено очакването износът да се ускори с нормализирането на международната среда, а растежът на потреблението леко да се забави. Очаква се и по-слабо нарастване на инвестициите.

Според заложеното в програмата държавният дълг през 2027 г. ще достигне 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) и 50,5 млрд. евро за 2028 г. (35,2% от БВП). 

За 2027 г. е предвидено капиталовите разходи да бъдат в размер на 6,7 млрд. евро – с близо 1 млрд. повече от тези за 2025 г., но с близо 2,7 млрд. евро по-малко от предвиденото за 2026 г. 

В тригодишната рамка е заложено още приходите в бюджета през 2027 г. да нараснат с под 1 млрд. евро спрямо тази година до 50,272 млрд. евро, а разходите да се свият с около 1,5 млрд. евро през 2027 г. до 55,351 млрд. евро.

За 2027 г. се очаква от хазартна дейност да се съберат със 150 млн. евро повече, данъчните приходи да нараснат със 161,7 млн. евро, а повишеният максимален осигурителен доход да доведе до 168,3 млн. евро допълнително в бюджета. Ръстът на минималните прагове трябва да донесе още 95,3 млн. евро в приходната част за следващата година. От повишените тол такси и винетки през 2027 г. се очакват още 31,7 млн. евро, като заради диференцирането на тол таксите в зависимост от въглеродните емисии на превозните средства се очакват още 45,5 млн. евро през следващата година.  Планирана е актуализация на концесионните възнаграждения за добив на подземни богатства, което да доведе до допълнителни 42,4 млн. евро.

Бюджет 2027 е заложено да бъде с дефицит в размер на 3,8% от БВП – малко над 5 млрд. евро при заложените за 2026 г. минус 7,2 млрд. евро. Свиването на дефицита е важно не само заради стабилността на публичните финанси, но и заради започналата процедура по свръхдефицит срещу България. За момента оценката на бюджета за 2026 г. не изглежда особено положителна.

От всичко, което засега се заявява като намерение за параметрите през следващата година, едва ли кабинетът ще се стреми да следва прогнозите си в тригодишната рамка – дори напротив, залага се очакването за по-висока събираемост на приходите и реформи, които да доведат до ръст на икономиката и по-голямо свиване на разходите. Кои от тях ще се реализират през 2027 г. и кои ще останат за в бъдеще – ще стане ясно наесен, когато управляващите трябва да изготвят бюджет в ситуацията на кандидат-президентска кампания и в очакване на есенния доклад на Европейската комисия.